Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
Маскул вникваше в обясненията на летеца.
— Сигурно си много изкусен и сръчен, Хонт… Ловуваш, строиш кораби, знаеш много… Я, слънцето вече залязва и май е по-добре да потегляме вече.
— Качи се тогава пръв и избутай плячката ми по-напред. Двамата с тъжния ти приятел ще се сместите по средата.
Маскул веднага се спусна долу и се прехвърли на борда, но тук го чакаше изненада. Едва стъпи на крехкото дъно, придържайки се все още за скалата, теглото му изчезна напълно и той сякаш заплува в някаква гъста среда като в солена вода. В същото време скалистият ръб, който стискаше, го привличаше като слаб електрически ток и той с мъка успя да се откопчи.
След първоначалния шок Маскул спокойно прие правилата на новия порядък, който цареше тук, и се захвана да премести трупа на животното, което не го затрудни особено при отсъствието на сила на тежестта в кораба. Корпанг също слезе. Поразителната промяна не беше смутила ни най-малко спокойствието му, основано на морални идеи. Хонт се качи последен, хвана опората, на която беше закрепен горният мъжки камък, и след като махна капачето, я изправи. Тогава Маскул видя отблизо тайнствената светлина, която в противодействие с природните закони изпълняваше ролята не само на подемна, но и на движеща сила. Лъчите й бяха затъмнени от червеникавите отблясъци на огромното слънце и тя не беше по-впечатляваща от обикновения блясък на синьо-бял диамант, макар силата й да се измерваше от оцветената мъгла, която оставяше на метри назад.
Управлението се извършваше посредством капака, привързан към горната част на мачтата, чрез който се затваряше или откриваше отделен сегмент от лъчите на мъжкия камък, или дори всичките наведнъж. Веднага щом Хонт издигна мачтата, въздушното возило се откъсна от скалата и бавно полетя към планините. Бланчспел изчезваше зад хоризонта, а гъстата мъгла скри всичко в радиус няколко километра. Въздухът стана по-прохладен и свеж.
Скоро скалните масиви изчезнаха от огромната наклонена равнина. Хонт отмести целия капак и корабът полетя с пълна скорост.
— Казваш, че пътуването между планините нощем е трудно — подвикна Маскул. — Мислех си, че е невъзможно.
— Трябва да си готов за всякакви опасности и да се смяташ за щастливец, ако се отървеш само с пукнат череп — изсумтя Хонт. — Да знаеш, че ако продължаваш да ме притесняваш с брътвежите си, дори няма да приближим планините.
Маскул си затрая.
Смрачаваше се все повече. И ако за гледане нямаше много, имаше много нови усещания. Летенето на кораба, извършвано от безконечната битка между мъжките камъни и силите на гравитацията, приличаше на премятането на лодка сред разбушуваното море. На двамата пътници скоро им призля. От мястото си в каютата Хонт ги следеше подигравателно с едно око.
Час и половина след потеглянето корабът пристигна до предпланините на Личсторм и започнаха да се издигат в пълна тъмнина. Отвсякъде — под, зад и встрани — околността беше осветена от ярките сини лъчи на двата мъжки камъка. Далеч напред, докъдето те не достигаха, Хонт се ориентираше по естественото светене на скалите, на тревата и на дърветата, които фосфоресцираха слабо, растителността — доста по-силно от почвата.
Нямаше луна, нито звезди и Маскул заключи, че в горните слоеве на атмосферата има гъста мъгла. Един-два пъти усети, че се задушава от облаците на своенравната мъгла, която удвояваше силата на светлината, вместо да я отслаби. През това време го връхлетяха кошмарни чувства и изпита мимолетен, необясним уплах и трепет.
Сега се носеха над долината, която отделяше предпланините от самите възвишения. Корабът се издигна на хиляди метра височина, С приближаването им към скалите Хонт зорко следеше задната светлина, за да не се закачат о някой зъбер. Маскул с възхищение наблюдаваше обиграните му действия. Продължиха да летят доста време. Застудя още повече, въздухът овлажня. Задуха и с пристъпите на вятъра мъглата хвърляше снежец по тях. Маскул се обливаше в пот от страх, но не заради опасностите на полета, а по-скоро защото бе ужасен от гъстите облаци, които ги обгръщаха.
Пресякоха първата скална линия. Не се движеха напред, а се издигаха още, както се виждаше от облаците, през които минаваха, осветени от мъжките камъни. Земята отдолу се загуби някъде. Внезапно, съвсем неочаквано се показа луната. В най-високата атмосфера насам-натам пълзяха плътни мъгли, разкъсвани тук-таме от небето, където сияеше Теарджелд. Вляво под тях за секунди се мярна гигантски връх, покрит със зеленикав лед, и отново изчезна в облаците. Маскул вече се бе нагледал и желаеше въздушното пътешествие да свърши час по-скоро.