Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Струпаха ми се страшни беди — въздъхна Маскул. Той накратко разправи какво му се бе случило от мига, когато се събуди сред алената пустош. Сюленбод го слушаше с полузатворени очи и от време на време кимваше. На два пъти го прекъсна. След като Маскул описа смъртта на Тидомин, тя тихо промълви: „Всяка жена по природа е длъжна да се принесе в жертва, подобно на Тидомин. Обикнах я за постъпката й, макар да ти е донесла беди.“ После, когато чу за Глимейл, тя отбеляза: „Най-много се възхищавам от величието на тази девойка. Тя е послушала вътрешния си глас и е пренебрегнала всичко останало. Кой от нас е толкова силен?“ Когато разказът на Маскул свърши, Сюленбод рече:
— Не си ли удивен, че жените, които си срещнал, са много по-благородни от мъжете?
— Признавам, че е така. Ние, мъжете, се жертваме най-често за някаква важна кауза. А вие, жените, ще го сторите поради каквато и да е причина, защото по природа сте благородни. Мисля, че обичате да се жертвате заради самата жертва.
Тя полуобърна глава и му отправи едновременно толкова горда и прелестна усмивка, че той остана без дъх.
— Сега разбираш що за човек съм — проговори Маскул, след като повървяха в мълчание. — Твърде брутален, с много слабости, безмилостен към всички… Кървав път извървях аз!
— Колкото до мен, аз също не бих си пожелала по-лек — рече тя и сложи ръка на неговата.
— Няма извинение за престъпленията ми.
— За мен ти си самотен великан, който дири незнайно какво… Най-великото на света… Ти поне нямаш причина да презираш жените.
— Благодаря ти, Сюленбод! — отвърна Маскул развълнувано.
— Внимавайте, защото Маскул минава! — подвикна Сюленбод. — Ти прегазваш всичко по пътя си. Продължаваш напред, без да погледнеш надясно или наляво.
— Пази се и теб да не те прегази — предупреди я Корпанг.
— Да прави с мен каквото си ще, стара кратуно! За всичко ще му бъда благодарна… А ти вместо сърце, в гърдите си имаш торба прахоляк. Някой ти е казал какво е любов, и ти си мислиш, че знаеш всичко за нея. Чувал си, че е някаква жалка, боязлива и егоистична радост. Не е. Любовта е дива и надменна, дръзка и кървава… Но откъде ли би могъл да го знаеш?
— Егоизмът има много прикрития.
— Какво егоистично може да има в желанието на една жена да се откаже от всичко?
— Само не се самозалъгвай. Действай решително, иначе съдбата ще ви настигне и двамата.
— Искаш да кажеш, че и мен, и него ни чака смърт? — Сюленбод го изгледа под клепки.
— Много далеч отиде, Корпанг — обади се намръщен Маскул. — Не те искам за арбитър на съдбата ни.
— Като не ти харесва честният ми съвет, ме остави да вървя сам.
— Настоявам да останеш с нас — задържа го жената с ловките си пръсти.
— Защо?
— Смятам, че не говореше празни приказки. Не искам да навредя на Маскул и ще ви напусна.
— Така е най-добре — съгласи се Корпанг.
— Аз ще реша — побесня Маскул. — Сюленбод, независимо дали ще продължиш или ще се върнеш, оставам с теб!
На лицето й разцъфна радостно изражение, въпреки усилията й да го скрие.
— Защо се мръщиш, Маскул? — подвикна тя. Той не отвърна и продължи да крачи навъсен. Но след десетина крачки спря внезапно.
— Чакай, Сюленбод!
Двамата му спътници се спряха. Корпанг бе озадачен, а жената — усмихната. Без да произнесе ни дума, Маскул се наведе и я целуна по устните. После я пусна и се обърна към Корпанг.
— Как ще разтълкуваш тази целувка а, мъдрецо?
— Не е нужна велика мъдрост, за да тълкуваш целувките, Маскул.
— Никога отсега насетне не се осмелявай да застанеш помежду ни. Сюленбод ми принадлежи.
— Няма да кажа нито дума. Просто ти си обречен.
И Корпанг не отрони нищо повече.
— Сега всичко се променя, Маскул. Къде ме водиш? — Очите на жената блеснаха.
— Избирай сама.
— Мъжът, когото обичам, трябва да завърши пътуването си и не искам да не успее. Няма да се покажа по-долна от Корпанг.
— Ще те последвам, където и да идеш — настоя мъжът.
— А аз — докато трае любовта ти — ще дойда дори на Ададж.
— Съмняваш ли се в нейната продължителност?
— Не би ми се искало… Сега ще ти кажа онова, което преди ти спестих. Животът ми ще продължи, докато ме обичаш. Когато ме разлюбиш, ще умра.
— Защо? — попита бавно Маскул.
— Да, ти си отговорен за мен, откакто ме целуна за пръв път. Не исках да ти го казвам.
— Значи ако одеве бях тръгнал сам, ти щеше да умреш?
— Имам само живота, който ти ми даде.
Маскул я погледна състрадателно, без да се опита да я утеши с думи, и бавно я прегърна. Докато я държеше в обятията си, той пребледня, а Сюленбод направо се бе покрила с мъртвешка бледнина.