Пътешествие към Арктур
- Автор: Линдзи Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мая Горчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествие към Арктур». Краткое содержание книги:
— Страхотни философи сте били вие, подземниците — прозя се отегчен Хонт.
Маскул стана и се огледа.
— Накъде води другата врата?
— Виж сам — предложи му Хонт.
Маскул пресече помещението, отметна завесата встрани и изчезна в нощта. Хонт рязко скочи на крака и хукна подир него.
Корпанг също се изправи. Той отиде до недокоснатите мехове, отвърза ги и изля съдържанието им на пода. После взе ловните копия и счупи кристалните им върхове. Преди да се върне на мястото си, Маскул и Хонт се появиха отново. Бързите пъргави очи на домакина им веднага забелязаха какво е станало. Той се усмихна и пребледня едновременно.
— Не си стоял без работа, друже!
Корпанг гледаше Хонт настойчиво и дръзко.
— Реших, че няма да е зле да ти изтръгна зъбите — процеди той.
Маскул избухна в хохот.
— Краставата жаба май излиза на светло с някаква цел. Кой би си помислил?
След като изгледа вторачено Корпанг две-три минути, Хонт внезапно изкрещя неестествено като зъл демон и се нахвърли връз него. Двамата се счепкаха като диви котки и се завъргаляха по пода. Ту бяха долу, ту се оказваха прави. Маскул не можеше да разбере кой надделява, но не направи опит да ги разтърве. Хрумна му нещо на ума, той сграбчи мъжките камъни и смеешком избяга с тях през горната врата в голата нощ навън.
Изходът гледаше към нова пропаст от обратната страна на планината. Единственият път беше тесният корниз, засипан със зеленикав сняг, който минаваше по скалата вдясно. Маскул запрати камъните в пропастта. Макар в ръката му да тежаха, те паднаха надолу като перца, оставяйки дълга опашка от пара. Маскул все още съзерцаваше полета им, когато Хонт изскочи търчейки от пещерата, следван от Корпанг, и нервно го сграбчи за ръката.
— В името на Краг, какво направи!
— Хвърлих ги зад борда — отвърна му Маскул през смях.
— Проклет ненормалник!
Яркият цвят на Хонт ту се засилваше, ту отслабваше, сякаш кожата му пулсираше. Свръхнапрягайки волята си, той се овладя.
— Знаеш ли, че това ще ме унищожи?
— А ти не ме ли подготвяш от един час насам да попадна по-лесно в примките на Сюленбод? Е добре, горе главата! Хайде с нас да се позабавляваме!
— Подиграваш ми се, а аз казвам горчивата истина.
Присмехулната неприязън на Хонт беше изчезнала напълно. Изглеждаше като болник и лицето му дори се облагороди.
— Съжалявам за теб, Хонт, но се наложи да помисля и за себе си. Сега и тримата имаме да изпълним една задача, което явно ти още не си разбрал.
— Защо изобщо трябва да ходим? — кротко се обади Корпанг. — Не можете ли да се сдържите, поне докато не бъдем извън опасност?
Хонт го изгледа с помътнял поглед.
— Не — изхриптя той. — Призраците вече ме връхлетяха. Седна намусен, но след миг отново рипна.
— Не мога да чакам… играта започна.
Подир малко в мълчаливо съгласие те тръгнаха по корниза. Хонт вървеше начело. Пътеката беше тясна, стръмна и хлъзгава, така че трябваше да са крайно предпазливи. Фосфоресциращият сняг и скалите осветяваха пътя им.
След като изминаха около осемстотин метра, Маскул, вторият в групата, се олюля, подпря се на скалата и седна.
— Алкохолът подейства. Старите ми кошмари се връщат и са още по-страшни.
— Значи си орисан — обърна се Хонт.
Макар да съзнаваше ясно къде и с кого се намира, на Маскул ме се струваше, че някакво черно, безформено и свръхестествено същество го притиска и се опитва да го задуши. Изпълнен с ужас и разтреперан, той не можеше да мръдне. Пот на едри капки се стичаше от лицето му. Кошмарът не свършваше, ту отстъпваше, ту се разрастваше. Като че ли в един миг видението почти изчезваше, но в следващия формата му се очертаваше отново, носейки, както той се досещаше, неговата гибел. Внезапно то напълно се стопи и Маскул се почувства освободен. Свеж пролетен бриз повя по лицето му и слухът му долови мудното самотно чуруликане на далечна птичка, сякаш в душата му зазвуча поезия. През целият си живот не беше усещал толкова сърцераздирателна и покъртителна радост! Но и тя изчезна почти мигновено.
Маскул седна и прокара длан през очите си, замаян като след среща с ангел.
— Съвсем пребледня — рече Корпанг. — Какво става?
— След мъчението изживях любовта — простичко промълви Маскул.
Той се изправи. Хонт го гледаше смръщено.
— Няма ли да ни кажеш какво почувства?
— Когато-бях в Матерпле — започна бавно и замислено Маскул, — видях буреносни облаци, които с една светкавица се превръщаха в многобагри живи организми. Точно така сега се успокоиха и тъмните ми терзания, сякаш се сляха в едно и от тях се роди веселие. Без кошмарите не би дошла радостта. Сигурно Природата желае това. Истината току-що проблесна в съзнанието ми… Вие, хората от Личсторм сте глупци. Живеете със страданието, без да разберете, че това са родилни мъки.