Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
За да характеризираме какво политическо, а при нужда и делово значение имат нишките, преплитащи се на палубата на „Кристина“, струва си да цитираме книгата „Разговори с Кенеди“ от Бенджамен Брадли, един от водещите редактори на в. „Уошингтън поуст“.
(Брадли е един от онези, които по времето на Никсън насочват от редакцията, на в. „Уошингтън поуст“ разкритията по скандала „Уотъргейт“.) Според автора за Кенеди е ясно, че връзката с Онасис ще принесе вреда на приближаващите президентски избори през 1964 година. Той помолва съпругата си да предаде на Онасис преди президентските избори кракът му да не стъпва на територията на Съединените щати. В друг случай, като смята изборите през 1964 г. за спечелени, Кенеди казва кого би желал да види като свой заместник през 1968 година. На въпроса на Брадли той отговаря: „Отначало имах желание мой наследник да бъде Франклин Рузвелт, но със своето посещение на яхтата на Онасис той направи кандидатурата си невъзможна.“
Показателно за системата от връзки на Онасис е, че няколко часа след убийството на президента Кенеди той е специално повикан по телефона на яхтата си от шефа на протокола в Белия дом, като е поканен за почетен гост на погребението.
В своята книга „Смъртта на един президент“ която се занимава с обстоятелствата около убийството на президента, Уилям Манчестър рисува вледеняваща кар-тина за поведението на обитателите на Белия дом и техните гости през тези драматични дни. Не може да се пренебрегне фактът, че освен Онасис единственият гост, който не принадлежи към семейството, е Макнамара, бъдеш шеф на Пентагона, генерален директор на фирмата „Форд“, по-късно ръководител на Световната банка. Това само по себе си дава известна представа за дълбочината на връзките и какво може да означава тази церемония при осчетоводяване сделките на корабопритежателя. Може би най-характерният — и най-отблъскващ — епизод в повествованието на Манчестър е описанието на шегите, които си разменят гостите на Белия дом преди погребението. „На кафето след вечерята — пише авторът — се появи братът на убития президент, министърът на правосъдието Робърт Кенеди и на шега извади един документ, според който Онасис се задължава да предаде половината на своето състояние на гладуващите бедняци в Латинска Америка.
Идеята беше посрещната много весело: подканяха Онасис да подпише. Накрая корабния магнат извади автоматичната си писалка и изписа името си с гръцки букви, като след това каза, че поставен по този начин, подписът му не трябва да се смята за действителен — освен това той използва писалка с мастило, което, употребено, след известно време става невидимо …“
В тази човешка и политическа атмосфера се развива любовният роман между почитаната като „национална институция“ вдовица на убития президент и въртящил тъмни сделки милиардер. Също както убитият президент, и следващият брат на Кенеди, Робърт, който също се стреми към президентския пост, смята контакта с Онасис за опасен — да не говорим за брак. По време на изборната кампания през 1963 г. той категорично забранява на снаха си да поддържа връзка с Онасис до момента на президентските избори. Когато през 1968 г. е убит и Робърт Кенеди, коментарът на Онасис е следният: „Това е трагедия за Америка — но най-сетне Жаклин е свободна от фамилията Кенеди.“
Тоза са обстоятелствата, след които идва ред на епизод, навремето считан за „събитието на века“ — бракът между сина на търговеца на тютюн от Смирна и вдовицата на убития президент. Сложните отношения от край до край са оплетени от мрежата на търговските манипулации на Онасис. Тяхното влияние в политическите и деловите среди е неизвестно и до днес. Струва си да се предадат няколко от разпорежданията в съдържащия 173 параграфа съпружески дого-вор. Фактите говорят по-добре от всякакъв коментар. 1. В момента на сключването на брака Жаклин Кенеди получава три милиона долара под формата на без-данъчни полици; 2. Ако по-късно Онасис реши да изостави съпругата си, изплаща като обезщетение десет милиона долара за всяка брачна година; 3. Ако преди петата година Жаклин Кенеди реши да напусне съпруга си, тя получава двадесет милиона долара. Ако тя го остави след петата година, освен двадесетте милиона в продължение на десет години ще получи още два милиона долара; 4. Ако Онасис почине и бракът не е разтрогнат, вдовицата получава сто милиона долара; 5. Всеки месец Онасис ще изплаща на Жаклин Кенеди десет хиляди долара за поддръжка на нейния личен апартамент в Ню Йорк, седем хиляди за медицински разходи, фризьор и козметика. За десет хиляди долара месечно Жаклин Кенеди може да купува нови облекла. Онасис ще изплаща шест хиляди долара всеки месец за личната охрана на съпругата си.