Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
Отговор 14 от Talleyrandophileе@polnet.gov
Не искам да ставам подозрителен, но откъде можем да сме сигурни, че не си Питър Уигин, който се опитва отново да излезе на сцената?
Отговор 14.1 от EnsiRaknor@TurkMilNet.gov
Не искам да влизаме в лични пререкания, но турските военни не дават на американски тийнейджъри, извършващи консултантска дейност в Хаити, да си откриват лични адреси в мрежата им. Разбирам, че понякога във външната политика и най-параноичните изказвания могат да звучат разумно, но ако Питър Уигин може да пише от такъв електронен адрес, значи вече е готов да управлява света. Все пак може би истинското ми име няма да е без значение. Сега съм малко над двайсетте, но съм завършил Военното училище. Може би затова идеята да се даде цялата власт в ръцете на дете не ми се вижда толкова абсурдна.
Вирломи позна Петра от първия път, когато я видя в Хайдарабад — бяха се срещали и преди. Макар че бе доста по-голяма и се бяха засекли само за една година, тогава Вирломи обръщаше внимание на всяко друго момиче във Военното училище. Не беше много трудно, защото с идването на Петра общият им брой ставаше девет — пет завършиха заедно с Вирломи. В училището като че ли гледаха на момичетата като на неуспешен експеримент.
Тогава Петра бе нахакана, своенравна и гордо отхвърляше всеки опит за съвет. Изглеждаше решена да не отстъпва на момчетата, да се мери по техните стандарти, да се справи с враждебността им без чужда помощ. Вирломи я разбираше. Тя се беше държала по същия начин, в началото. Надяваше се само Петра да не преживее разочарованията, с които се беше сблъскала тя, преди да осъзнае, че момчетата никога няма да я приемат като равна, че едно момиче се нуждае от колкото се може повече приятелства.
Петра създаваше достатъчно силно впечатление, затова Вирломи, разбира се, се сети за нея, когато прочете името й в разказите за Ендъровия джийш след края на войната. Единственото момиче сред тях, арменската Жана д’Арк. Вирломи прочете статиите и се засмя. Значи Петра все пак е постигнала каквото си беше наумила. Браво на нея.
Сетне членовете на Ендъровия джийш бяха отвлечени, а някои — убити и след освобождаването им от Русия Вирломи със свито сърце разбра, че единствената, която остава в неизвестност, е Петра Арканян.
Не се наложи да скърби дълго. Защото неочаквано отрядът от индийски възпитаници на Военното училище получи нов командир — добре познатия им Ахил, когото Лок бе обявил за маниакален убиец. Скоро забелязаха, че навсякъде го придружава мълчаливо, омърлушено момиче, чието име никой не им каза.
Вирломи обаче я познаваше. Петра Арканян.
Каквато и да бе причината Ахил да пази името й в тайна, това никак не се харесваше на Вирломи, затова тя се погрижи всички в отряда да узнаят, че това е изчезналият член на Ендъровия джийш. Разбира се, не споменаваха нищо за Петра пред Ахил — само изпълняваха заповедите му и правеха, каквото поискаше от тях. Скоро всички свикнаха с мълчаливото присъствие на Петра. Другите не я познаваха.
Вирломи обаче знаеше, че щом Петра не говори, значи става нещо лошо. По някакъв начин Ахил я караше да мълчи. Заложник — отвлечен член на семейството? Заплахи? Или нещо друго? Нима Ахил бе прекършил волята на Петра, която навремето изглеждаше толкова непоклатима?
Вирломи се стараеше Ахил да не забележи особения й интерес към Петра. Но наблюдаваше другото момиче, стараеше се да научи колкото се може повече. Петра използваше компютъра си като всички останали, четеше сведенията от разузнаването и всичко останало, което и другите получаваха. Нещо обаче не беше наред и на Вирломи и беше нужно доста време, докато установи какво — Петра не пишеше нищо, когато се включеше в мрежата. Много електронни страници изискваха въвеждане на парола или поне регистрация. Но след като въведеше паролата си за включване сутрин, Петра не пишеше нищо.
„Тя е блокирана — даде си сметка Вирломи, — затова не пише електронни писма на никого. Тя е затворничка. Не може да изпраща послания до външния свят. И не разговаря с никого, защото й е забранено.“
Когато не беше включена в мрежата обаче тя явно работеше усилено, защото от време на време Ахил изпращаше до всички писма с инструкции за нови насоки на работата им. Изразните средства в писмата не бяха на Ахил — разликата в стила личеше ясно. Той получаваше тези идеи за стратегията — при това добри — от Петра, която бе едно от деветте деца, избрани да спасят човечеството от бъгерите. Един от най-острите умове на планетата. А сега робиня на това побъркано белгийче.