Проклятието на Пандора

Мърсър се върна в салона и бутна Айра, който спеше.

— Събуди се. Може би имаме проблем.

— Стюардесата е забравила да ти донесе питие?

— Мисля, че в самолета има бомба. — Мърсър не го беше грижа дали другите са го чули. И без това скоро щяха да научат.

Претърсването беше щателно и бързо. Провериха под седалките и зад подвижните панели в пилотската и пътническата кабина и започнаха да преместват купчините багаж в товарното отделение. Марти и Аника помагаха, докато на всички други бе наредено да останат по местата си. Уплашените им погледи следяха движенията на четиримата.

Мърсър откачи мрежата над последната палета и видя купчина кашони, наредени най-отзад. Отоплението не можеше да надвие леденостудените въздушни течения, но въпреки това той бе облян в пот. Стомахът му се бе свил. Проверяваше внимателно всеки кашон и после го подаваше на Айра. Ако бомбата се активираше от движение, самолетът щеше да експлодира веднага щом бе потеглил по леда, затова Мърсър се притесняваше най-мно-го за капан около взривното устройство.

Айра и Аника разглеждаха лепенките на кашоните, за да видят дали са отваряни, но не откриха нищо. Мърсър стигна до последния кашон и в последния миг забеляза жичката, която излизаше от картона и продължаваше към стената, където беше залепена. Бомбата щеше да се взриви при преместването на кашона.

— Намерих я! — извика той с облекчение и същевременно с чувство за гадене.

Лепенката върху капака на кашона беше срязана. Айра го задържа неподвижно, а Мърсър се наведе и предпазливо повдигна едната страна на капака, като гледаше дали има друга жичка. Не видя нищо и надигна другата страна. Айра ахна стъписано и Мърсър едва не бутна кашона.

Рат бе освободил място в единия ъгъл, като бе извадил пакет хартиени кърпи. На тяхното място имаше бомба, която се състоеше от шест пръчки динамит, залепени с дебела черна лепенка, и модерен детонатор. Жичката, прикрепена към самолета, изчезваше в едната страна на активиращото устройство, затова Мърсър не можеше да разбере как точно е свързана. Срязването на жичката или преместването на бомбата можеше да взриви самолета.

Цифрите, въртящи се в обратен ред на екрана в горната част на устройството, показваха шейсет и осем минути и дванайсет секунди.

— Можеш да я дезактивираш, нали? — с надежда попита Аника. — Ти си минен инженер. Знаеш всичко за експлозивите.

— Не — с дрезгав глас отговори Мърсър и преглътна с усилие. — Не знам нищо за бомбите. Имаш ли предложения, Айра?

— Да се приземим.

— Марти, иди да кажеш на пилотите, че на борда има бомба и няма да стигнем до Рейкявик. Да обърнат към Гренландия.

— Какво ще стане, когато се върнем в лагера? — попита Аника. — Рат се опитва да ни убие. Какво ще му попречи Да го направи там?

Мърсър се изправи и се подпря на стената, когато самолетът започна да завива.

— Няма да се върнем в базата. Помогни на Айра да увие разни неща около бомбата, за да не се мести. Още не сме се отказали от тази битка.