Господарят на светлината [bg]

— Малко се съмнявам.

— Аз пък никак. Будизмът и акселеризмът са като две чудовища, които теглят една колесница. Буда я презира. Тя е жена. Тя ще разгърне кампанията.

— Съгласен — да бъде Кали.

— Ами Яма?

— Какво Яма? Оставете Яма на мен.

— С удоволствие.

— Аз също.

— Много добре. Поемайте тогава по света, единият — с гръмотевичната колесница, а другият — с Птицата Гаруда. Намерете Яма и Кали и ги върнете в Небесата. Аз ще чакам завръщането ви, а междувременно ще обмислям последствията от смъртта на Брама.

— Така да бъде.

— Съгласен.

— Приятен ден.

— Почакай, достопочтенни търговецо Вама! Трябва да поговоря с теб!

— Да, Кабада? Какво те тревожи?

— Трудно ми е да подбера подходящите думи. Става дума за нещо, което породи известно неспокойствие в твоите съседи.

— Така ли? Говори де.

— Относно атмосферата?

— Атмосферата?

— Ветровете и теченията, може би…

— Ветрове? Течения?

— И нещата, които те носят.

— Неща ли? Какви неща?

— Мириси, добри ми Вама.

— Мириси ли? Какви мириси?

— Мириси на… ами, мириси на фекалии.

— На ф…? Ах, да! Напълно вярно. Може би са останали малко. Бях забравил, изглежда съм привикнал към тях.

— Мога ли да попитам защо са тук?

— Ами тук са защото са издефекирани, Кабада.

— Това ми е ясно. Имах предвид причината, а не начина, по който се появяват.

— Защото в задната стая на къщата се намират кофите с гореуказаното вещество.

— Така ли?

— Да. По такъв начин съхранявам продукцията на моето семейство — вече осми ден.

— И с каква цел, скъпи ми Вама?

— Никога ли не си чувал за едно изобретение, едно чудесно изобретение, в което се изхвърлят тези вещества — с помощта на вода — а след това се дърпа една верижка и със страхотен рев всичко това изчезва надолу под земята?

— Веднъж май някой разказваше…

— О, това е вярно, вярно е! Има такова нещо! Наскоро е било изобретено от един човек, чието име няма да споменавам и то включва няколко тръби и седалка без дъно, или да кажем без покрив. Това е най-великото откритие на нашето време и само след месец аз ще го притежавам!

— Ти? Това нещо?

— Аха. Ще го поставя в една малка стая, която построих зад къщата. Може би след това ще дам празнична вечеря и ще позволя на всички съседи да го използват.

— Наистина удивително… и ти си толкова великодушен.

— И аз мисля така.

— Но… тези миризми…?

— Казах ти — идват от кофи с определено вещество, което съхранявам докато се сдобия с изобретението.

— Но защо?

— Бих предпочел, в моите кармически записи да пише, че го ползвам отпреди осем дни, а не едва след няколко месеца. Това ще свидетелства за стремителния прогрес на моя живот.

— Аха! Сега вече виждам колко мъдри са действията ти, Вама. Не бих искал у когото и да било да остане впечатление, че ние стоим на пътя на човек, който се стреми към самоусъвършенстване. Прости ми, ако така е изглеждало в началото.

— Простено ти е.

— Твоите съседи наистина те обичат — теб и твоите миризми. Моля те, не го забравяй, когато бъдеш издигнат по-високо.