Господарят на светлината [bg]

— Ами Бог Агни?

— Рейтингът му е значително по-нисък. Той изглежда не е такъв ярък анти-акселерист, каквато е мадам Кали.

— Разбирам.

— Може би затова макар и добър бог, той не е велик.

— Да. Кой би могъл да отрови Брама?

— Нямам представа. Ти имаш ли?

— Още не.

— Бог Яма, ще го откриеш ли?

— Да, веднага щом приема Облика си.

— Вие сигурно искате да обсъдите нещата насаме?

— Искаме.

— Тогава ще ви оставим. След един час заедно ще обядваме в Павилиона.

— Да.

— Да.

— Довиждане…

— До скоро.

— До скоро.

— Господарко?

— Да?

— Със смяната на тялото автоматически се извършва и развод, ако не е подписан брачен договор с продължение.

— Така е.

— А Брама трябва да е мъж.

— Да.

— Откажи.

— Господарю мой…

— Ти се колебаеш?

— Всичко е толкова неочаквано, Яма.

— И ти се замисляш дори и за миг върху това предложение?

— Длъжна съм.

— Кали, ти ме измъчваш.

— Нямах такова намерение.

— Настоявам, да се откажеш от това предложение.

— Аз съм пълноправна богиня, а не само твоя жена, Бог Яма.

— Какво значи това?

— Че сама взимам решенията си.

— Ако приемеш, Кали, това ще означава, че между нас всичко е свършило.

— Няма съмнение.

— Но какво, в името на риши, е акселеризмът, ако не буря в чаша вода? Защо всички така неочаквано са се опълчили срещу него?

— Сигурно, защото изпитват нужда да се опълчат срещу нещо.

— А защо избират тебе да го оглавиш?

— Не знам.

— Може би, скъпа моя, ти имаш някоя специална причина, да бъдеш анти-акселеристка?

— Наистина не знам.

— Макар и според божествените представи да съм млад, не веднъж са ми разказвали, че героят, с който си тръгнала в ранните дни на този свят — Калкин — бил същият този Сам. Ако имаш причини да ненавиждаш своя едновремешен Господар и той наистина е бил Сам, тогава разбирам защо те избират да поведеш борбата срещу зароденото от него движение. Вярно ли е?

— Може би.

— В такъв случай, ако ме обичаш, и наистина си моя жена, позволи на някой друг да стане Брама.

— Яма…

— Дадоха ти час за решение.

— И аз вече реших.

— Какво?

— Съжалявам, Яма…

Яма напусна Градината за Наслаждения преди да започне обяда. Макар подобно поведение да се считаше за грубо нарушение на етикета, от всички богове Яма имаше славата на най-недисциплинирания и прекрасно го осъзнаваше, както и причините, които се криеха зад това мнение. Ето защо той напусна Градината за Наслаждения и се отправи към мястото, където свършват небесата.

Целия ден и последвалата нощ прекара той на Края на света и никой не го потърси. Посети и петте стаи в Павилиона на Мълчанието. С никой не сподели мислите си, сам си бе събеседник. На сутринта се завърна в Небесния град.

И там научи за смъртта на Шива.

Тризъбецът му бе прогорил още една дупка в купола, но главата на неговия притежател бе смазана с някакъв тъп предмет, който все още не бяха успели да намерят.

Яма посети своя приятел Кубера.