Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Преди Ричард да узнае, че Зед му е дядо, го считаше за най-добрия си приятел. Тогава още нямаше представа, че старецът е магьосник. Никой в града не подозираше подобно нещо. Всички го познаваха като стария Зед, който може да чете по облаците, човек, надарен с изключително познание както за обикновените, така и за необикновените неща — за редките билки и човешките болежки, за това как да излекува някого и откъде пристигат дъждовните облаци, къде да се изкопае кладенец и кога да започне да се копае гроб. Разбираше и от раждане на деца.
Ричард познаваше Илейн. Тя му беше показала как се танцува, за да може той да покани на танц момиче на летния панаир. Ричард искаше да се научи, но когато дойде моментът, осъзна, че за да го направи, ще трябва да прегърне жена. Страхуваше се, че може да я счупи или да й стори нещо, не знаеше точно какво, но нали всички все му повтаряха колко е силен и че трябва да внимава да не нарани някого. Когато размисли и се опита да се измъкне, Илейн се засмя и го придърпа в обятията си, завъртя го и затананика весела мелодия.
Ричард не разбираше много от раждане на деца, но от онова, което беше чувал, знаеше, че няма никакво желание да се приближава до къщата на Илейн в такъв момент. Запъти се към вратата, решен да се поразходи далеч от неприятностите.
Зед взе чантата си с билки и отвари, хвана Ричард за ръкава и каза:
— Ела с мен, момчето ми. Може да ми потрябваш.
Ричард започна да се дърпа и да настоява, че няма да може да помогне с нищо, но когато Зед си наумеше нещо, нямаше сила на този свят, която може да го разубеди. Докато го извличаше през вратата, каза:
— Човек никога не знае, Ричард, кога ще научи нещо ново.
Съпругът на Илейн Хенри беше извън града с момчетата, които снабдяваха с лед странноприемниците, и още не се беше върнал от доставки по съседните градове. В къщата се бяха събрали няколко жени, суетящи се около Илейн. Зед каза на Ричард да запали огън и да стопли малко вода. Той самият щял да се забави малко.
Ричард влезе в студената кухня, по лицето му се стичаха струйки пот. До него достигаха най-ужасяващите писъци, които някога беше чувал. Акушерката и останалите жени шептяха успокоителни думи на Илейн, но тя не преставаше да крещи. Ричард накладе огън, разтопи сняг в голяма тенджера, което му послужи като извинение да поизлезе навън. Каза си, че Илейн и Хенри сигурно ще се нуждаят от повече дърва сега с бебето и изобщо, така че нацепи цяла купчина. Нищо не помагаше. Продължаваше да чува писъците й. Сърцето го свиваше не защото в гласа й имаше болка, а защото бе изпълнен с необяснима паника и ужас.
Ричард знаеше, че Илейн ще умре. Акушерката не би дошла при Зед, ако нямаше сериозен проблем. Ричард никога не беше виждал умрял човек. Не искаше първият мъртвец в живота му да бъде Илейн. Спомни си смеха й, когато го учеше да танцува. Лицето му през цялото време пламтеше, но тя се правеше, че не забелязва.
Седеше на масата, загледан в нищото и си мислеше, че светът е ужасно място, когато се чу един последен писък, по-пронизителен от останалите, проникващ чак до мозъка на костите му. След миг писъкът заглъхна в безнадежден стон. Ричард стисна очи в ужасяващата тишина, задавен от сълзи.
Да се изкопае гроб в замръзналата земя щеше да бъде почти невъзможно, но той си обеща, че ще го направи заради Илейн. Не искаше гробарите да държат замразеното й тяло чак до пролетта. Той беше силен. Щеше да го направи, дори да му отнеме цял месец. Та нали тя го бе научила да танцува.
Вратата на спалнята се отвори и отвътре се изсули Зед, носеше нещо в ръка.
— Ричард, ела. — Той му подаде телце, обляно в кръв, със стърчащи крачета и ръчички. — Измий го внимателно.
— Какво? Как? — заекна Ричард.
— С топла вода! — скастри го Зед. — По дяволите, момчето ми, стоплил си вода, нали?
Ричард посочи с брадичката си.
— Да не е много гореща, почти хладка. После го повий в тези одеяла и го донеси в спалнята.
— Но Зед… жените. Те трябва да го направят. Не аз! Добри духове, не могат ли да го направят жените?
Зед — със стърчаща във всички посоки коса — го погледна с едно око.
— Ако исках да го направят жените, момчето ми, нямаше да моля теб, нали?
Робата му изплющя и той излезе от кухнята. Вратата на спалнята се затвори зад него. Ричард не смееше да помръдне от страх да не счупи малкото нещо. Беше толкова крехко, че направо не му се вярваше, че е истинско. После стана нещо — Ричард започна да се усмихва. Това беше човек, дух, дошъл току-що в този свят. Той държеше в ръце някаква магия.
Когато занесе изкъпаното и повито чудо в спалнята, се развълнува до сълзи, виждайки, че Илейн е жива. Треперещите му крака едва го удържаха.