Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Четиримата стражи се умълчаха. Кара беше втренчила поглед в земята пред себе си, Райна въздъхна отчаяно.
— В хаоса на войната — каза накрая Кара, като че разсъждавайки на глас — някои от войниците на бойното поле ще почувстват, че губят връзката си с теб, също както стана в Двореца, когато ти уби Мрачния Рал. Без нов Господар Рал, който да ги свърже със себе си, те ще се чувстват като изгубени души. Възможно е да се свържат с първия, който им каже накъде да тръгнат. Сега обаче всички Д’Харанци отново са свързани. Имаме си нашия Господар Рал.
Ричард се отпусна на стола на Майката Изповедник.
— Точно на това се надявам.
— Още една причина да те върнем в Д’Хара — каза Райна. — Трябва да те защитаваме, за да можеш да продължиш да бъдеш Господарят Рал и страната ти да не се присъединява към Императорския орден. Ако паднеш убит и връзката се скъса, армията пак ще се обърне към Ордена. Най-добре ще е да оставим Средната земя сама да си води битките. Не е твоя работа да ги спасяваш от самите тях.
— В такъв случай всички в Средната земя ще попаднат под меча на Императорския орден — каза Ричард тихо. — С тях ще се отнасят така, както се отнасяше Мрачният Рал с вас. Всички ще изгубят свободата си. Не можем да позволим това да се случи. Трябва да ги победя сега, докато не са си спечелили повече поддръжници в Средната земя.
Кара извърна очи.
— Духовете да ни пазят от човек, който винаги има своята убедителна причина. Не е твоя работа да стоиш начело на всичките тези хора.
— Ако не го направя, цялата Средна земя ще бъде заробена от Императорския орден — отвърна Ричард. — Всички народи ще станат техни роби за вечни времена. За тираните тиранията не е уморително занимание.
В залата настъпи тишина. Ричард отпусна глава назад. Беше толкова уморен, че не знаеше дали ще може да си задържи очите отворени дори още само минута. Защо ли се опитваше да ги убеждава? Те явно не разбираха, нито пък ги беше грижа какво се мъчи да направи той.
Кара се облегна на масата и прокара ръка през лицето си.
— Не искаме да те загубим, Господарю Рал. Не искаме нещата да бъдат отново каквито бяха. — Тя звучеше така, сякаш всеки момент ще заплаче. — Искаме да имаме възможност да правим най-обикновени неща, като например да се шегуваме, да се смеем. Никога преди не сме имали възможност за това. Винаги сме живели в страх, че ако кажем нещо, което не трябва, ще бъдем наказани с бой. Най-малко. Сега, когато видяхме, че има и друг начин да се живее, не искаме да се връщаме към миналото си. Ако ти се посветиш на Средната земя, ще стане точно това.
— Кара… всички вие… чуйте ме. Това ще стане, ако не се боря за свободата на Средната земя. Нима не разбирате? Ако не обединя всички страни със здрава ръка, под общ справедлив закон и владетел, Орденът ще завземе всичко, ще завладее народите един след друг. А след Средната земя тяхната сянка ще закрие и Д’Хара и накрая целият свят ще потъне в тъмнина. Не го правя, защото ми доставя удоволствие, а защото виждам, че има надежда да спася всички ни. Ако не опитам, няма да има място на света, където да се скрия. Ще ме намерят и ще ме убият. Не искам да завладявам и да управлявам. Искам да живея тихо и спокойно. Да създам семейство и на земята да цари мир. Точно затова трябва да докажа на страните в Средната земя, че Д’Хара е силна, не бива да допускам специално отношение към никого, нито пък да ги оставя да се изпокарат. Трябва да ги убедя, че е наложително Средната земя да се превърне в едно цяло, а не в обединение на отделни страни. Хората трябва да повярват в добрите ми намерения и сами да поискат да се присъединят към нас. И да са спокойни, че няма да им се наложи да се борят сами за свободата си. Необходимо е да докажем, че сме огромна сила, на която могат да се доверят.
В стаята настъпи ледена тишина. Ричард затвори очи и пак отпусна глава назад. Те го мислеха за луд. Нямаше смисъл. Трябваше просто да им заповяда да направят онова, което иска, и да спре да се притеснява дали им харесва или не, още по-малко дали ги е грижа.
Най-после Кара проговори:
— Господарю Рал.
Той отвори очи и я видя да стои пред него със скръстени ръце и мрачно лице.
— Нямам намерение да се правя на детегледачка, да повивам бебето ти, да го вдигам да се оригне и да му гукам.
Ричард отново затвори очи и отпусна глава на облегалката на стола. Спомни си времето, когато си беше у дома, преди да започне всичко това. Веднъж при Зед дотича една акушерка. Беше възбудена и притеснена. Илейн Сийтън, млада жена, малко по-голяма от Ричард, раждаше първото си дете и нещата не вървяха на добре. Акушерката, обърнала широкия си гръб към Ричард, наведена над стареца, шепнеше приглушено.