Красавицата и звярът

Долу, в партера, се играеше съвсем друга пиеса от веселата, буйна тълпа, която почти изцяло бе заглушила актьорите преди края на първото действие. Контетата се перчеха и надуваха, разказваха на висок глас недодялани шеги, пляскаха се един друг по гърбовете, и най-общо казано, създаваха такава жива и интересна картина, която можеше достойно да съперничи на онова, което се разиграваше на сцената.

Отначало Хариет бе впечатлена от гледката, но скоро се отегчи. Много повече й се искаше да си е у дома и да изучава вкаменени зъби. Но това бе едва втората й вечер в Лондон, вече като виконтеса Сейнт Джъстин, затова Гидиън бе настоял да отиде заедно с лелите и сестра си на театър.

Хариет разбра защо е искал да я заведе на представлението едва когато непрестанният поток от посетители в ложата на леля й Аделаида й подсказа отговора. Гидиън показваше новата си съпруга.

— Приятно ли ти е? — попита я Фелисити в един кратък промеждутък между посещенията на всякакви познати и непознати. Тя беше очарователна в бледорозовата си рокля от муселин, украсена с панделки и волани. — Тази вечер театърът направо се пръска по шевовете от посетители.

— Да, така е. И е ужасно горещо — Хариет започна усилено да размахва ветрилото си, но рязко спря, когато забеляза погледа на Фелисити, пълен с присмехулно отчаяние.

Хариет въздъхна. Знаеше отлично, че не е усвоила нищичко от майсторлъка на веенето с ветрило. Въобще не й се удаваше да го поклаща престорено свенливо или съблазнително, каквото бе предназначението на този инструмент. Но поне никой не можеше да разкритикува облеклото й. Роклята й беше наистина красива, ушита от тюркоазен муселин, гарниран с бели волани и панделки, Фелисити я беше избрала.

Завеските на ложата отново се разтвориха и разкриха двама красиви млади мъже в безупречни вечерни костюми.

— Ето че и близнаците на Адонис пристигнаха — прошепна Хариет на Фелисити.

— Виждам — Фелисити се усмихна. Явно ролята на перла сред красавиците я забавляваше невероятно много.

Двамата младежи, които Хариет бе нарекла с този смешен прякор, въобще не бяха роднини, но имаха с еднакъв ръст и цвят на косата и очите, ползваха услугите на един и същ шивач и се влюбваха в едни и същи жени. В момента и двамата боготворяха Фелисити.

Близнаците учтиво поздравиха Аделаида и Ефи, след което се обърнаха възторжено към Фелисити.

Тя на свой ред веднага зашемети и двамата с една ослепителна усмивка.

— Добър вечер, господа. Колко се радвам да видя и двама ви тук тази вечер. Нали познавате сестра ми, отскоро виконтеса Сейнт Джъстин?

— За нас е удоволствие да ви видим отново в града, мадам — каза единият Адонис с изящен поклон. За миг очите му изглеждаха замислени.

— Огромно удоволствие. Приемете поздравленията ни за скорошната ви венчавка — вторият Адонис се поклони по същия начин като първия, след което и двамата отново се обърнаха към Фелисити.

В дъното на ложата Аделаида и Ефи си бъбреха с някаква възрастна богата вдовица, облечена изцяло в черно. Хариет дочу как въпросната дама спомена на Ефи, че цялото им семейство трябва да е невероятно доволно, че в крайна сметка този брак се е осъществил.