Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Значи много ти се иска да се върнеш при вкаменелостите си, така ли е?
— Естествено, че искам да се върна при тях. Знаеш колко се тревожа, че някой друг може да открие останалите кости, които съответстват на зъба ми. И тъй като и ти не харесваш тукашното общество повече от мен, не виждам защо да не се върнем в Ъпър Бидълтън.
— Пак с твоите проклети вкаменелости — изръмжа той. — Само за това ли можеш да мислиш?
Хариет изведнъж разбра, че вече не е само раздразнен. Гидиън се ядосваше здравата.
— Знаеш отговора много добре, милорд.
— Така ли? Кажи ми, скъпа, къде се намирам аз в класацията на скъпите ти неща? Другите съпрузи се тревожат от конкуренцията на мъже като Морлънд. А аз трябва да се съревновавам с купчина стари кости и зъби.
— Гидиън, започваме да спорим за идиотски неща. Не мога да те разбера тази вечер.
Гидиън тихо изруга.
— Не съм сигурен, че и аз мога да разбера себе си тази вечер. Не съм в настроение, Хариет. По-добре си лягай.
Хариет се приближи към него. Постави ръка на рамото му и го погледна в очите.
— Какво има, Гидиън?
— Нищо.
— Не ме отблъсквай така пренебрежително. Знам, че се е случило нещо, което те е ядосало.
— Според теб по принцип съм си вечно сърдит.
— Не винаги — обидено отвърна тя. — Кажи, какво те ядосва, Гидиън? Фактът, че господин Морлънд намина в нашата ложа в театъра ли?
Гидиън се отдалечи от нея. Приближи се към масичката, на която стоеше брендито, и си наля още една чаша.
— Аз ще се разправям с Морлънд.
— Гидиън! — Хариет беше слисана. — Какво говориш?
— Казах, че аз ще се разправям с него.
— Сейнт Джъстин, чуй какво ще ти кажа — изсъска Хариет. — Да не си посмял да замисляш как да провокираш господин Морлънд, за да го извикаш на дуел. Не смей дори да си го помислиш. Няма да търпя подобни истории.
— Толкова ли си влюбена в него? — провлечено изръмжа той.
— За бога, Гидиън, знаеш, че това не е истина! Какво ти става тази вечер?
— Казах ти вече, най-добре ще е да си легнеш, мадам.
— Няма да ти позволя да ме изпратиш да си лягам като някакво непослушно дете, а ти да останеш тук и да беснееш като някакъв голям… голям…
— Звяр?
— Не, не като звяр — извика Хариет. — Като опърничав, труден, нечувствителен съпруг, който няма доверие на жена си.
Това го накара да замълчи. Гидиън я гледаше втренчено.
— Имам доверие в теб, Хариет.
Тя прочете тази проста истина в очите му и някаква част от нея, която бе студена като лед, изведнъж се разтопи.
— Е — продума тя колебливо, — все пак определено не го подсказваш с действията си.
Светлокафявите му очи изглеждаха почти златисти на светлината на огъня.
— Няма друг човек на този свят, на когото да вярвам толкова, колкото вярвам на теб, Хариет. Никога не го забравяй.
Хариет почувства как й се завива свят от щастие.
— Наистина ли е така?
— Никога не казвам нещо, което не е истина.
— О, Гидиън, тона е най-милото нещо, което някога си ми казвал — тя се втурна през стаята и се хвърли в прегръдките му.
— Господи, как си могла да си помислиш, че няма доверие в теб? — Гидиън остави чашата си и я притисна към себе си. — Никога не се съмнявай в това, миличка.
— Щом ми вярваш — прошепна тя до гърдите му, — защо се тревожиш толкова заради господин Морлънд?
— Той е опасен — простичко каза Гидиън.
— Откъде знаеш?
— Познавам го много добре. Едно време се представяше за мой приятел. Все пак бяхме прекарали известна част от детството си заедно. Семейството му живееше близо до Блекторн Хол в продължение на няколко години, когато бяхме още деца. После те се преместиха другаде. Срещнах се с господин Морлънд чак когато излязох от университета. Тогава той все още се наричаше мой приятел, дори и след като разсече лицето ми с една шпага.
Хариет замръзна. Вдигна глава, а очите й се бяха разширили от учудване. Докосна нежно бузата му и попита:
— Морлънд ли ти стори това?
— Беше нещастен случай. Или поне той твърдеше така. И двамата бяхме много по-млади. Може би и малко диви. Във всеки случай, една вечер бяхме пили прекалено много вино и Морлънд ме предизвика на състезание по фехтовка. Аз приех.
— Мили боже! — ахна Хариет.
— Не носехме маски, за да защитим лицата си, но бяхме сложили предпазни капачета на върха на рапирите. Няколко приятели разчистиха място на пода и направиха облози. Споразумяхме се, че първият, който пробие защитата на другия, печели.
— Какво се случи после?
Гидиън сви рамене.
— Само след няколко минути всичко бе свършило. Морлънд не беше особено добър фехтувач. Аз спечелих, като го обезоръжих. После отстъпих назад и свалих гарда си. Но той грабна шпагата си и нападна без предупреждение. Предпазната капачка на върха й някак се беше откачила и острието разряза челюстта и бузата ми.