Красавицата и звярът

— Кое те кара да мислиш така?

— Първо, когато по-късно разпитах крадците, всички твърдяха, че са получавали инструкции от някакъв мистериозен човек, чието лице никога не са виждали. А аз съм доста склонен да им вярвам.

— Защо?

— Предметите, които открихме в пещерата, до един бяха с най-високо качество. С невероятно изящна изработка, а и не бяха откраднати от нито една от по-богатите къщи в Ъпър Бидълтън. От тримата мъже, които заловихме, нито един не изглежда с достатъчно набито око, за да различи доброто качество, ако разбирате какво имам предвид. Всички приличаха по-скоро на онзи тип разбойници, които биха счупили прозореца на някоя по-видна къща и биха грабнали всичко, което им се стори по-ценно на пръв поглед.

— Разбирам — бавно рече Хардкасъл.

— Освен това, когато полицаят върна някои от откраднатите предмети на собствениците им в Лондон, узна, че никой не е знаел, че е бил жертва на обир, докато след време някой от слугите не е забелязвал, че предметът е изчезнал.

Хардкасъл бе много изненадан.

— Никои не е забелязал кражбата веднага?

Гидиън бавно поклати глава.

— Проблемът е там, че не е имало счупени прозорци или разбити брави, които да предупредят собствениците. Само си помислете колко голямо е имението Хардкасъл или пък Блекторн Хол. Дори и градската ви къща в Лондон е огромна. Ако никой не е разбивал прозорец или врата, за да влезе, как бихте разбрали, че сте ограбени, преди да установите липсата на някой предмет?

— Да, няма как, наистина. Ами какво мислите за слугите?

— Обикновено някой от прислугата пръв е забелязвал липсата на предметите. Поне така ми каза Добс, полицаят, с когото работих.

Графът го погледна с видимо любопитство.

— Е, до какви заключения стигна?

— Че някой има достъп до къщите и може да ги огледа, преди да извърши кражбите. Проверява какви ценности има и къде са разположени — каза Гидиън. — След това същият този човек организира нещата така, че предметите да бъдат задигнати чисто и без видими следи, без счупени прозорци и брави.

— И мислиш, че този човек все още се навърта наоколо?

— Знам, че не сме го заловили — Гидиън допи портвайна си. — Има още едно много интересно нещо, което знаем за него, освен че има набито око за ценните предмети и достъп до най-богатите къщи.

— Познава пещерите около Ъпър Бидълтън — заключи Хардкасъл.

— Да. Познава ги отлично.

— Не може да има чак толкова много хора, които да отговарят на това описание — рече Хардкасъл.

— Напротив — мрачно се усмихна Гидиън. — С течение на годините толкова много хора са търсили вкаменелости в пещерите на Ъпър Бидълтън. Голяма част от тях са достойни членове на обществото. Ето например, вие, сър.

— Аз?

— Вие напълно отговаряте на описанието. Джентълмен с добър вкус относно ценните предмети, добре приеман във всички богати къщи и също така експерт по отношение на пещерите в Ъпър Бидълтън.