Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Ще се постарая — отвърна Гидиън.
Той изгледа как майка му изведе Хариет от трапезарията. Когато вратата се затвори след тях, той седна отново на мястото си.
В стаята се възцари пълна тишина. Хокинс пристъпи напред с портвайна и напълни по една чаша за Гидиън и за баща му. След това икономът се оттегли.
Двамата мъже продължаваха да мълчат. Гидиън не искаше да проговори. За пръв път от доста с време насам оставаше сам с баща си. Ако Хардкасъл желаеше да говори с него, реши Гидиън, то нека се постарае пръв да заговори.
— Тя е интересна — най-сетне продума графът. — Това трябва да ти го призная. И то съвсем не по обикновения начин.
— Не. Не е обикновена. Това е една от най-привлекателните й черти.
Отново в стаята настана тишина.
— Не бях очаквал да е точно такава — каза Хардкасъл.
— Имате предвид, след Диъдри? — Гидиън опита прекрасния портвайн и се загледа в изящно гравираните сребърни свещници пред себе си. — Вече съм с шест години по-възрастен, сър. И въпреки всичките си слабости, рядко правя една и съща грешка два пъти.
Хардкасъл изсумтя.
— Искаш да кажеш, че този път имаше доблестта да направиш онова, което е редно?
Ръката на Гидиън стисна силно столчето на чашата.
— Не, сър. Имах предвид, че този път открих една жена, на която мога да вярвам.
Тишината отново се възцари в трапезарията.
— Съпругата ти несъмнено ти вярва — промърмори Хардкасъл.
— Да. Усещането е наистина изключително приятно. Толкова отдавна никой не ми е вярвал.
— Е, а какво, по дяволите, очакваше след онази история с Диъдри? — изсъска Хардкасъл.
— Да ми вярват.
Хардкасъл удари с ръка по масата, при което чашите подскочиха.
— Момичето беше бременно, когато умря. Ти прекрати годежа ви точно преди да се застреля. Казала е на баща си, че си я насилил и след това си я изоставил. Какво очакваше да си помислим всички ние?
— Че може и да е излъгала.
— Защо й трябва да лъже? Та тя е смятала да се самоубие, за бога! Нямало е какво да губи.
— Не знам какви са били мотивите й. Тя не беше на себе си, когато дойде при мен онзи път. Тя… — Гидиън замълча.
Нямаше смисъл да се опитва да обясни в какво състояние бе Диъдри онази нощ. Когато се беше опитала да го съблазни, Гидиън веднага разбра, че нещо не е наред.
След като месеци наред не бе отвръщала на колебливите му и съвсем непорочни целувки, тя изведнъж се бе хвърлила в обятията му. Нещо в нея говореше за пълно отчаяние. Гидиън някак разбра, че е била с друг мъж.
Когато й каза в очите какво подозира, тя изпадна в ярост. Думите й все още звънтяха в ушите му.
Да, има друг мъж. И се радвам, че ти не успя да сложиш огромните си, грозни ръце върху мен, ти, чудовищно създание. Не смятам, че бих понесла дори да ме докоснеш. Не бих издържала отвратителното ти лице да се надвеси над мен. Нима наистина повярва, че искам да ме любиш? Нима си мислеше, че наистина искам да се омъжа за теб? Баща ми беше този, които ме принуди да приема предложението ти.
Графът отпи голяма глътка портвайн.
— Ако е имало друг мъж, защо не си го е признала? Можеше да остави бележка или нещо от този сорт. По дяволите, човече! Знаеш ли колко упорито се опитваше майка ти да повярва, че Диъдри се с оставила да бъда прелъстена от друг мъж? Но фактите говореха сами за себе си.
— Може би е по-добре да сменим темата — предложи Гидиън.
— Дявол да те вземе, единственият ми внук умря заедно с Диъдри Ръштън!
Гидиън вече загуби самообладание.
— Не, по дяволите! Това не беше вашият внук. Нечий друг внук е умрял заедно с Диъдри Ръштън. Бебето не беше от мен!
— Гидиън, за бога, внимавай с чашата!
— За последен път ви казвам — изръмжа Гидиън, — кълна се в честта си, макар да знам, че ме смятате за напълно лишен от чест, не съм спал с Диъдри Ръштън. Никога не съм я докосвал. Тя не можеше да понася дори мисълта да я докосна, щом държите да знаете проклетата истина. Това ми го заяви съвсем ясно.
С огромно усилие на волята Гидиън успя да възвърне самообладанието си. Остави внимателно чашата на масата. Баща му го гледаше изпитателно.
— Може и да си прав — продума Хардкасъл. — Може би наистина трябва да сменим темата.
— Да — Гидиън си пое дълбоко дъх, за да се поуспокои. — Извинявам се за сцената, сър. Човек би очаквал, че след толкова години трябва да съм разбрал колко безсмислени са подобни обяснения. Но в случая можете да вините съпругата ми. Тя непрекъснато се оплаква, че не се опитвам да обясня какво мисля — той се усмихна мрачно. — Но сам можете да се убедите какво се случва, когато се опитам. Никой не ми вярва.