Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Ние, разбира се, сме доволни от брака им — спокойно отвърна Ефи, а след това добави в лицето й следната чиста лъжа: — Естествено бяхме доста разочаровани, че младите нямаха търпение да почакат, за да се венчаят както подобава, но любовта трябва непременно да постигне своето, нали?
— Някой наистина постигна своето — измърмори вдовицата. — Мен ако питате, това е Сейнт Джъстин.
Хариет съвсем ясно съзнаваше, че е обект на внимание от страна на няколко чифта любопитни очи от съседните ложи, затова се надвеси през парапета, за да наблюдава как долу, на партера, някакви хора се бяха сбили. Въобще не беше забелязала следващия посетител в ложата им, докато не чу един познат мъжки глас да поздравява Аделаида и Ефи.
— О, добър вечер, господин Морлънд! — каза Ефи приветливо. — Колко се радвам да ви видя тук тази вечер.
— Дойдох, за да поздравя новата виконтеса Сейнт Джъстин — каза Брайс.
— Разбира се, заповядайте — отвърна Ефи.
Хариет се обърна на мястото си и видя Брайс изправен точно над нея. Златните му коси блестяха на светлината на лампите и усмивката му бе очарователна. Тя си спомни думите на Гидиън. Той не е такъв ангел, какъвто изглежда.
— Добър вечер, господин Морлънд — учтиво се усмихна Хариет.
— Мадам — Брайс се настани на тапицирания с кадифе стол до нея. Погледна я право в очите и снижи гласа си: — Тази вечер изглеждате прелестно.
— Благодаря ви, сър.
— Едва тази сутрин узнах, че сте в града — рече Брайс. — И че сте омъжена.
Хариет кимна с глава. Повечето хора поне се стараеха да измислят някакъв неискрен поздрав.
— Да.
— Слуховете относно внезапното ви заминаване от Лондон преди няколко дни много ме разтревожиха.
— Така ли? — Хариет сви рамене. — Аз пък не бях разтревожена от нито едно от събитията. Не мога да разбера защо някой трябва да се е тревожил.
— Някои от нас бяха много загрижени за безопасността ви — тихо рече Брайс.
— Глупости. Дори за миг не съм била в опасност. Чудя се, откъде би хрумнало подобно нещо на някого.
Брайс се усмихна печално.
— Онези от нас, които се тревожеха за вас, чувстваха, че наистина имаме причина да се безпокоим, когато разбрахме, че Сейнт Джъстин е последвал вас и приятелите ви.
— Е, сега поне знаете, че е нямало причина да се тревожите — твърдо заяви Хариет.
— Вие сте много храбра жена, мадам — Брайс наведе глава в знак на преклонение пред храбростта й. — Знайте, че се възхищавам от вас.
Хариет го погледна ядно.
— За бога, за какво говорите?
— Няма значение. Не е важно. А и станалото — станало — Брайс кимна към тълпата. — Притесняват ли ви неучтивите погледи и коментари? Вие сте най-новата забележителност на светския хоризонт, лейди Сейнт Джъстин. Невестата на Звяра от Блекторн Хол.
Хариет се отдръпна от него, вбесена.
— Бях ви помолила съвсем недвусмислено да не наричате съпруга ми с това отвратително име. Моля, напуснете тази ложа, господин Морлънд.
— Не исках да ви обидя, мадам. Просто повтарям онова, което говори целият свят. Нима ще убиете вестоносеца, донесъл лошите вести?
— Да, ще се наложи да го сторя, ако непрекъснато повтаря една и съща подобна вест — тя махна заповедно с ветрилото си, за да го отпрати. — А сега, вървете си, сър. Не съм в настроение да слушам подобни глупости.
— Както желаете — Брайс се изправи и сграбчи ръката й, преди тя дори да се досети за намерението му. После сведе глава към пръстите й. — Позволете да ви повторя, че много се възхищавам от вас.
— Господин Морлънд, това е повече от достатъчно.
Той снижи гласа си, така че никой друг освен нея да не го чуе.
— Вашата храброст вече е пословична. Не всяка жена е в състояние да издържи да споделя брачното ложе с чудовище като Сейнт Джъстин.
Хариет рязко дръпна ръката си от неговите ръце и точно в този миг завесите се разтвориха още веднъж. В ложата пристъпи самият Гидиън. Погледът му мигновено се прикова върху Морлънд.
— Сейнт Джъстин — Брайс му се усмихна стреснато. — Тъкмо поздравявах новата ви съпруга.
— Наистина ли? — Гидиън обърна гръб на Брайс, за да поздрави Ефи, Аделаида и Фелисити. После погледна Хариет, а очите му изучаваха изражението й хладнокръвно.
Хариет веднага се постара да се усмихне, загрижена да не би да даде повод на Гидиън да предизвика Брайс. Едва бе успяла да оправи онази история с Епългейт. Съвсем не беше лесно да убеди Гидиън да оттегли предизвикателството си.
— Ето ви най-сетне и вас, милорд — спокойно каза Хариет. — Вече се чудех дали ще се появите тази вечер.