Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Гидиън мина покрай Морлънд, сякаш другият мъж бе някакъв невидим дух. Наведе се над ръката на Хариет и целуна пръстите й.
— Казах ви, че ще се срещнем тук — напомни й тихо той.
— Да, разбира се — Хариет беше объркана. Усещаше враждебността между двамата мъже, а не искаше неприятности. — Седнете, моля ви, сър. Второто действие тъкмо започва — тя кимна незаинтересувано към Брайс, който гледаше Гидиън със заплашителни очи. — Довиждане, господин Морлънд. Благодаря, че се отбихте да ме поздравите.
— Довиждане, мадам — Брайс изчезна зад плюшените завеси.
— Ядоса ли те с нещо? — тихо попита Гидиън, докато сядаше до нея.
— За бога, не! — Хариет разтвори ветрилото си и започна бързо-бързо да си вее. — Той просто се отби от учтивост — Хариет забеляза погледа на сестра си. Фелисити я гледаше въпросително, сякаш я питаше дали всичко е наред. Хариет се опита да й съобщи, също така без думи, че всичко е под контрол.
— Радвам се да го чуя — Гидиън арогантно се изтегна на стола до Хариет. Явно се опитваше да покаже собственическата си поза на всички присъстващи в залата. — Приятно ли ти е представлението?
— Не особено — отвърна Хариет. — Дори не мога да чуя какво става на сцената. Тази вечер тълпата е ужасно шумна. Някои от онези хора долу дори замерваха актьорите с обелки от портокали в края на първо действие.
Аделаида се изсмя.
— Хариет все още си мисли, че човек ходи на театър, за да гледа и слуша представлението, Сейнт Джъстин. Ние вече й казахме, че това е най-незначителната причина да отидеш на театър.
Устните на Гидиън едва забележимо се разтеглиха в усмивка. Той огледа тълпата с явно задоволство.
Хариет се размърда неспокойно на стола си. Вече определено й беше омръзнало да я излагат на показ като новата невеста на Звяра от Блекторн Хол.
Късно същата вечер, когато прислужницата й най-сетне бе напуснала спалнята й и Хариет остана сама, тя реши, че е дошъл моментът да си поговори с Гидиън.
Приближи се до вратата, която свързваше нейната спалня с неговата, и долепи ухо до нея. Направи го тъкмо навреме, за да чуе как прислужникът на Гидиън напуска стаята. Хариет отвори вратата и веднага влезе в другата стая.
— Искам да поговоря с теб, милорд — обяви тя.
Гидиън, облечен в черен халат, тъкмо си наливаше чаша бренди. Той вдигна поглед и леко повдигна едната си вежда.
— Разбира се, скъпа. Тъкмо смятах аз да дойда в твоята спалня. Но тъй като вече си тук, може да ми направиш компания, като пийнеш и ти една чаша бренди.
— Не, благодаря. Не искам.
— Долавям някакви режещи нотки в гласа ти — Гидиън отпи една глътка от чашата си и я огледа внимателно. — Сърдита ли си ми за нещо, Хариет?
— Да. Гидиън, тази вечер не исках да ходя на театър. Отидох само защото ти настояваше.
— Мислех, че ще ти е приятно да си със семейството си и да ги увериш, че си омъжена съвсем безопасно. Нямаше нужда да ги караме да се тревожат още дали ще бъдеш прелъстена и изоставена от мен. Вече си виконтеса Сейнт Джъстин и нищо не може да промени този факт.
— Това не е причината да настояваш да отида и ти го знаеш. Гидиън, сестра ми смята, че ме излагаш на показ като някакъв рядък вид домашен любимец. Така ли е? Защото, ако е истина, не ми харесва. Достатъчно търпях.
— Ти наистина си много рядко създание, скъпа — очите му блестяха. — Наистина много рядко.
— Това не е вярно, милорд. Аз съм съвсем обикновена жена, която но една случайност вече е твоя съпруга. Гидиън, не искам повече да съм като на изложба. Не успя ли вече да докажеш, каквото там си искал да докажеш на обществото?
— Каквото и да говори сестра ти, тази вечер не те изпратих на театър, за да те показвам, Хариет.
— Съвсем сигурен ли си в това, милорд? — попита меко тя.
— По дяволите, разбира се, че съм сигурен. Ама че смешен въпрос. Мислех, че ще ти е приятно да си заедно с роднините си и че ще ти хареса театърът. Това е всичко.
— Отлично — каза Хариет, — но следващия път, когато предложиш да отида на някое място, където аз не желая да ходя, запазвам си правото да ти откажа.
Той я погледна раздразнено.
— Хариет, вече си омъжена жена. Ще правиш онова, което ти кажа.
— Аха! Значи смяташ да ме принудиш да ходя на места, където не ми е приятно?
— Хариет…
— Ако започнеш да ми заповядваш, определено ще си направя извода, че имаш други мотиви, а не го правиш само за да ми с приятно — рече Хариет. — А засега единствената причина, за която се досещам, е че искаш да ме показваш на всички.
— Не те показвам — Гидиън обърна чашата си на един дъх с раздразнено изражение.
— Тогава нека се върнем в Ъпър Бидълтън — побърза да каже Хариет. — Нито един от двама ни не обича особено града. Нека идем у дома.