Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Гидиън! Можел е да те убие!
— Да. Често съм се чудил дали това е било намерението му. Имаше нещо особено в погледа му през онези няколко секунди. Видях го, когато се нахвърли върху мен. В този миг той ме мразеше, но не знаех защо.
— Как ти обясни той поведението си, да се нахвърли върху теб, след като е загубил?
— По-късно той твърдеше, че не е разбрал, че вече съм признат за победител. Предположил, че срещата още не е приключила, че само за момент съм се оттеглил.
— Ами фактът, че шпагата му е била без предпазител? Как ти обясни това?
— Чиста случайност — Гидиън сви рамене. — Разгорещен от схватката, не е видял, че предпазната капачка е паднала. Обясненията му изглеждаха логични, винаги така става.
— А ти какво направи?
Гидиън замълча за миг.
— Видях яростта в очите му и реагирах инстинктивно. Отвърнах на атаката му така, сякаш бях на истински дуел. Морлънд ужасно се изненада, изгуби равновесие и падна на пода. Хвърлих своята шпага и взех неговата. Допрях острието й до гърлото му. Тогава той започна да крещи, че всичко е станало случайно.
— И ти му повярва?
— Какво друго обяснение можеха да имат действията му? И двамата бяхме пили твърде много. Казах си, че сигурно е било случайно. Морлънд беше мой приятел. Но никога не успях да забравя погледа му в мига, когато се хвърли срещу мен.
— Останахте ли приятели?
— Донякъде. По-късно той ми се извини и аз приех извиненията му. Казах си, че всичко е свършило. Знаех, че ще остана обезобразен до края на живота си, но знаех също така, че само аз съм си виновен, защото приех това глупаво предизвикателство.
— Той твърди, че бил единственият, който не се е отвърнал от теб, когато са те обвинили, че изоставяш Диъдри.
Гидиън се усмихна, но в усмивката му имаше само горчивина.
— И точно така си беше. Но тъй като именно той я бе прелъстил и беше баща на детето й, а освен това по онова време бе все още женен, вероятно е преценил, че ще е най-благоприятно за него да се преструва на мой приятел. Така можеше да се престори на съвсем невинен.
Хариет вдигна глава, ококорила очи от слисване.
— Морлънд ли е този, който я е прелъстил?
— Да. Диъдри ми го призна онази вечер, когато дойде при мен. Но след смъртта й нямаше начин да го докажа — устните на Гидиън се изкривиха. — Нещата щяха да са далеч по-лесни, ако Диъдри си беше направила труда да остави поне една бележка, преди да се застреля. Но тя никога не е била особено загрижена за другите. Вероятно й е било все едно върху кого ще падне вината за самоубийството й.
Хариет потрепери, когато долови свирепата болка и безсилния гняв в гласа на Гидиън.
— Гидиън, ти вече не я обичаш, нали?
— Мили боже, не! — той я погледна с изненада и гняв. — Бях убеден, че я обичам, когато й направих предложение. Но сега виждам, че просто съм бил заслепен от красотата й, както и от факта, че подобно прелестно създание изглежда ме желае. Но каквото и да съм изпитвал към Диъдри Ръштън, то умря в нощта, когато ми каза, че е приела предложението ми само защото баща й я е накарал да го направи, и че е бременна от друг мъж. Каза ми, че й е омразна дори мисълта за мен.
— О, Гидиън — Хариет стегна ръцете си, обвити около кръста му. — Говорела е като една отчаяна жена. Била е много млада и несъмнено е смятала, че е влюбена в Морлънд. Знаела е, че никога няма да го има, и се е ужасявала от мисълта, че трябва да се омъжи за някого, когото не обича. Затова е решила да обвини теб за проблемите си.
— Не е нужно да измисляш извинения за постъпката й — промълви Гидиън.
— Искам просто да разбереш, че вероятно тя въобще не те е мразела. Просто се е чувствала в капан и е решила да изкара гнева и отчаянието си върху теб.
— Определено успя да ми отмъсти, ако това с искала — рече Гидиън.
— Да, знам. Цели шест години си живял в истински ад.
— Доста образно го каза, но горе-долу си е точно така — сухо отвърна Гидиън. — Знам обаче едно, през тези шест години бях адски самотен.
Хариет се усмихна колебливо.
— Но вече не си. Сега имаш мен.
— Сега имам теб — Гидиън вдигна ръце, за да докосне косата й. — И се кълна, че ще се грижа за теб безкрайно внимателно.
— Благодаря, милорд. И аз обещавам да се грижа за теб, и то още по-внимателно.
— Наистина ли? — в лъвските му очи пламтяха топли отблясъци.
— О, да! Грешиш, ако смяташ, че обичам повече вкаменелостите си, отколкото теб — тя се изправи на пръсти и докосна с устни неговите. — Истина е, че съм много привързана към тях, но много повече ме е грижа за вас, милорд.