Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Разбирам — лейди Хардкасъл се пресегна за чашата си, а пръстите й видимо трепереха.
— Направих всичко възможно, за да го разубедя — каза Хариет, като говореше все по-разпалено. — Не виждах защо да не преживея остатъка от дните си в Ъпър Бидълтън като една жена със съсипана репутация. В края на краищата, подобна репутация едва ли щеше да попречи на заниманията ми с вкаменелостите. Но Сейнт Джъстин беше прекалено настойчив.
Лейди Хардкасъл се задави с виното си. Икономът разтревожено пристъпи към нея, но тя го отпрати с един жест.
— Добре съм, Хокинс.
Погледът на графа все още бе прикован върху Хариет.
— Вие събирате вкаменелости?
— Да, така е — отвърна Хариет. Стори й се, че забеляза някаква искрица интерес в очите на Хардкасъл. — И вие ли се интересувате от проблемите на геологията, сър?
— Едно време се интересувах. — Всъщност, това беше по времето, когато живеех в Ъпър Бидълтън. Тогава бях намерил и няколко интересни екземпляра.
Хариет моментално бе заинтригувана.
— Пазите ли ги все още, милорд?
— О, да. Но съм ги забутал някъде. Не съм ги поглеждал от години. Предполагам, че Хокинс или икономката биха могли да ги открият. Желаете ли да ги видите?
Хариет кипеше от ентусиазъм. Реши, че би могла да довери на графа тайната за зъба. В края на краищата нали вече бяха от едно семейство?
— Това е най-голямото ми желание, сър. Самата аз вече открих един крайно интересен зъб. Разбирате ли от зъби, милорд?
— Малко — очите на графа станаха доста замислени. — Какъв е този зъб?
— Моят зъб е невероятно странен и все още се опитвам да го идентифицирам — обясни Хариет. — Струва ми се, че принадлежи на някакъв голям гущер, но не е прилепен направо към челюстта, както е при гущерите. Разположен е в нещо като ямка или джобче. Явно е зъб на хищник. И то на много голям хищник.
— В джобче ли казахте? И е голям? — графът направи кратка пауза. — Може би е от крокодил?
— Не, сър, съвсем сигурна съм, че не е от крокодил. Но несъмнено е зъб на влечуго. И то на гигантско влечуго.
— Много интересно — промърмори графа. — Наистина много интересно. Трябва да прегледаме колекцията ми и да видим дали няма да открием нещо сходно. Вече съвсем забравих какво има в онези сандъци.
— Бихме ли могли да я прегледаме след вечеря, милорд? — моментално предложи Хариет.
— Е, не виждам причина да не можем — съгласи се Хардкасъл.
— Благодаря ви, сър — Хариет си отдъхна. — Случайно нося зъба със себе си. Беше в чантичката ми, когато бях отвлечена. Искам да кажа, когато бях отведена на кратка разходка с карета от моите приятели.
Гидиън погледна майка си с иронично изражение.
— И това е краят на всякакви учтиви разговори за тази вечер, освен ако вие, мадам, не решите да се намесите. Заговори ли съпругата ми за вкаменелости, ужасно трудно може да бъде спряна и принудена да смени темата.
Лейди Хардкасъл реши да го послуша.
— Вярвам, че изучаването на вкаменелостите може да почака до утре — твърдо заяви тя.
Хариет се опита да скрие разочарованието си.
— Разбира се, мадам.
— Ще отнеме доста време, докато Хокинс и икономката успеят да открият онези сандъци, в които са складирани старите находки на негова светлост — опита се да я утеши лейди Хардкасъл. — А точно по това време едва ли е удобно да ги караме да търсят.
— Наистина, сигурно е така — призна Хариет. Но в действителност самата тя не виждаше какво пречи да изпратят прислугата веднага да потърси сандъците с вкаменелости. Все пак не беше чак толкова късно.
— А сега трябва да ни разкажете нещо за сезона, Хариет — умоляващо каза лейди Хардкасъл. — Не съм ходила в Лондон по време на сезона от години. Откак… — тя бързо млъкна. — Е, от доста време.
Хариет се опита да се настрои за учтив светски разговор. Но съвсем не й беше лесно, защото наистина предпочиташе да си говори с графа за вкаменелости.
— Сезонът е много вълнуващ, предполагам. Стига на човек да му допадат подобни забавления. Сестра ми, например, се забавлява невероятно много. Иска и догодина да дойде в Лондон.
— Но самата вие не го ли намирате за забавен? — попита лейди Хардкасъл.
— Не — Хариет изведнъж засия. — С изключение на валса. Толкова ми харесва да танцувам валс със Сейнт Джъстин!
Гидиън вдигна чашата си с вино в знак на мълчалив поздрав. Усмихна й се от отсрещния край на масата. Хариет бе видимо доволна от галантния му жест.
— Благодаря ви, сър — тя се обърна отново към лейди Хардкасъл. — Най-хубавото е, че се присъединих към Дружеството за вкаменелости и древни изкопаеми.