Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Хардкасъл се обади от далечния край на масата.
— И аз членувах едно време. Но, разбира се, от години не съм ходил на никоя от сбирките им.
Хариет моментално се обърна към него.
— Сега имат наистина много членове, а на сбирките им присъстват и много начетени хора. За съжаление все още не съм се запознала с някой, който да разбира от зъби.
— Ето на, пак започва — предупреди майка си Гидиън. — По-добре веднага да я спрете, ако не искате разговора отново да се завърти около вкаменелостите.
Хариет се изчерви.
— Моля да ме извините, мадам. Често ми казват, че съм прекалено запалена по тази тема и ставам досадна.
— Не се тревожете — великодушно рече лейди Хардкасъл. После хвърли един поглед към съпруга си. — Спомням си времето, когато и негова светлост беше толкова запален. Но от доста време не съм го чувала да говори за вкаменелости. Както и да е, тази тема наистина доста ограничава разговора. Можете ли да ни разкажете още нещо интересно за Лондон?
Хариет сериозно се замисли.
— Ами, всъщност, не — най-сетне призна тя. — Ако трябва да съм съвсем честна, определено предпочитам живота на село. Нямам търпение да се върна в Ъпър Бидълтън, за да се заема за работа в моята пещера.
Гидиън я погледна снизходително.
— Както виждате, оженил съм се за идеалната съпруга за мъж, който предпочита да се посвети на семейните земи.
— Ще е наистина много приятно да пътувам заедно с Гидиън, докато той наглежда именията на Хардкасъл — заяви доволно Хариет. — Ще имам възможност да изследвам какви ли не нови места за вкаменелости.
— Какво облекчение, да зная, че мога да предложа нещо ценно на съпругата си — рече Гидиън. — По едно време бях започнал да се чудя дали въобще ще имате някаква полза от нашия брак. Пределно ясно ми е, че няколко незначителни преимущества, като например една старинна титла и множество доходни имения не са от голямо значение за колекционерка като вас.
Граф и графиня Хардкасъл зяпнаха слисано сина си.
— Виждате ли какво имах предвид? — доверително каза тя на лейди Хардкасъл. — Просто не може да устои на изкушението умишлено да провокира другите при всеки удобен случай. Вече му е станало навик.
Когато вечерята най-сетне приключи, Гидиън се облегна на стола си и, поразвеселен, започна да наблюдава как майка му се опитва да накара Хариет да станат от масата и да идат заедно в другата стая.
— Да оставим ли господата да изпият портвайна си? — тихо каза лейди Хардкасъл.
— Нямам нищо против да го пият и пред нас — отвърна Хариет, без да разбере намека.
Гидиън се ухили.
— Очевидно не сте получили достатъчно добри светски маниери, щом не можете да разберете, че майка ми се опитва да ви намекне нещо. Сега от вас се очаква да напуснете масата, за да могат господата на спокойствие да се напият до безсъзнание.
Хариет се намръщи.
— Надявам се, че не пиете прекалено много, милорд. Баща ми никога не е гледал с добро око на пияниците, а и аз съм на това мнение.
— Ще се постарая да остана достатъчно трезвен, за да изпълня тази нощ съпружеските си задължения, скъпа. Все пак това е нашата първа брачна нощ, не помните ли?
На отсрещния край на масата Хариет веднага схвана зле скрития подтекст на забележката му и лицето й придоби възхитителен розов цвят. Само че майката на Гидиън съвсем не беше възхитена.
— Гидиън! Как може да говориш по такъв ужасен начин! — лейди Хардкасъл го гледаше ядосано. — Намираш се в една почтена къща и ще се държиш прилично. Човек не говори за подобни неща на масата. Знаеш това отлично. През последните шест години маниерите ти са станали отвратителни.
— Точно така си е, по дяволите — изсумтя и Хардкасъл. — Поставяш бедното момиче в неудобно положение. Веднага се извини на съпругата си.
Хариет ехидно се усмихна на Гидиън.
— Да, Сейнт Джъстин, моля веднага да ми се извините. Не мисля, че някога съм ви чувала да се извинявате. Нямам търпение да чуя подобно нещо.
Гидиън се изправи и учтиво се поклони.
— Моите извинения, мадам. Не исках да засегна уязвимата ви чувствителност.
— Прекрасно — Хариет се обърна към родителите му. — Не го ли направи възхитително? Определено храня големи надежди, че някой ден може и да бъде научен да се движи сред обществото, без да предизвиква смут и хаос навсякъде.
Майката на Гидиън се изправи рязко, стиснала устни.
— Мисля, че сега двете с Хариет ще се оттеглим в дневната. Хариет грациозно се изправи.
— Да, най-добре ще е да се оттеглим, преди Сейнт Джъстин да изговори още някоя обида. Дръжте се прилично в мое отсъствие, милорд.