Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Беше овладял това умение, докато се учеше да оформя кремъка. Знаеше къде да докосва, усещаше и реагираше на скритите сигнали и извличаше наслада като създаваше Удоволствие. Ръцете, очите, цялото му тяло бяха много по-красноречиви, от всичките слова, които някога бе произнасял. Ако Ранек беше жена, щеше да го обяви за художник. Джондалар беше развил истинско влечение и топло отношение към някои жени и им се наслаждаваше физически, но не се беше влюбвал, докато не срещна Айла и не се чувстваше уверен, че тя наистина го обича. Та как би могла? Тя просто нямаше база за сравнение. Той беше единственият мъж, когото познаваше, преди да дойдат тук. Той признаваше, че резбарят-ваятел е виден човек с голямо обаяние и виждаше признаците на нарастващото му влечение към Айла. Знаеше, че ако съществува мъж, способен да спечели любовта на Айла, то той е Ранек. Джондалар беше обиколил половината свят, докато намери жена, която да обикне. Нима сега, когато я бе открил, щеше да я загуби толкова бързо?
А заслужаваше ли да я загуби? Би ли могъл да я вземе със себе си при своя народ, като знаеше как той приема жени като нея? При всичката си ревност започваше да се пита дали наистина е подходящият човек за нея. Казваше си, че иска да бъде честен с нея, но дълбоко в душата си се чудеше дали може да понесе позора на това отново да обича неподходяща за него жена.
Дануг забеляза терзанията на Джондалар и обърна разтревожен поглед към Уимез. Той само кимна с разбиране. Самият Уимез някога беше обичал жена с екзотична красота, но Ранек беше син на неговото огнище и отдавна му беше време да си намери жена, с която да се събере и създаде семейство.
Ранек заведе Айла в Лисичето огнище. Макар да беше минавала през него по няколко пъти дневно, тя упорито беше избягвала всякаква проява на любопитство към частния живот на обитателите му това беше навик от нейния живот в Клана, който тя прилагаше и в Лъвския бивак. За обитателите на землянката, която бе дом от отворен тип, съблюдаването на правото на уединение не беше толкова въпрос на затворени врати, колкото на зачитане, уважение и толерантност между хората.
— Седни — покани я той и и посочи нара, постлан с меки, пухкави кожи. Тя се огледа, защото сега вече можеше да задоволи любопитството си. Макар че имаха общо огнище, двамата мъже, които живееха от двете страни на централния проход, обитаваха кътове, които бяха неповторимо индивидуални.
Оттатък голямото огнище кътът на майстора на сечива изглеждаше безлично простичък. В него имаше нар с натъпкан дюшек и кожи, както и небрежно завързана кожена завеса, която сякаш не бе отвързвана с години. На куки висяха някакви дрехи, други бяха струпани върху част от нара, разположена по протежение на стената зад облегалката при главата на леглото.
Работното пространство заемаше голямата част от помещението и беше ограничено от валуни, натрошени парчета и отломки от кремък разположени около копито на мамут, което служеше както за сядане, така и за наковалня. Върху продължението на нара в долния му край се виждаха различни каменни и костени чукове и длета. Единствените декоративни предмети бяха една статуетка на Майката, изработена от бивник и поставена в ниша в стената, и висящият до нея изящно украсен пояс, на който бе окачена пола от изсушена безцветна трева. Айла разбра без да пита, че тя някога е принадлежала на майката на Ранек.
За разлика от обителта на каменоделеца, кътът на ваятеля-резбар беше изискано пищен. Ранек беше колекционер, и то много придирчив. Всичко беше подбрано много грижливо и разположено така, че да демонстрира най-добрите си качества и да допълва интериора, придавайки му структурно богатство. Кожите на леглото приканваха да бъдат, докоснати и се отблагодаряваха с изключителна мекота. Завесите от двете страни, внимателно нагънати, бяха от гладка като кадифе еленова кожа в наситено бежово и излъчваха лека и приятна миризма на пушек от борина, с чиято помощ бе получен цветът им. Подът беше постлан с рогозки от някаква ароматична трева, в които бяха вплетени разноцветни шарки.