Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Задушаваше се, не можеше да диша, не виждаше нищо и единствените твърди предмети в света бяха ръката на Рон и пръстите на Хърмаяни, които му се изплъзваха бавно…
Точно тогава видя вратата на площад „Гримолд“ номер дванайсет с чукалото с форма на змия, но още преди да си поеме дъх чу писък и блесна морава светлина: ръката на Хърмаяни внезапно го стисна като менгеме и всичко отново потъна в мрак.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАЙСЕТА
КРАДЕЦЪТ
Хари отвори очи и беше заслепен от нещо златисто и зелено: нямаше представа какво се е случило, знаеше само, че май лежи на листа и клонки. Замъчи се да си поеме въздух и да го вкара в сякаш сплесканите си бели дробове, примига и видя, че яркият блясък всъщност е слънчева светлина, процеждаща се през балдахин от листа високо горе. После съвсем близо до лицето му нещо се размърда. Хари застана с усилие на четири крака с очакването да съгледа пред себе си дребна свирепа твар, но видя, че нещото всъщност е кракът на Рон. Огледа се: тримата лежаха в гора, очевидно сами.
Първата му мисъл беше, че това е Забранената гора, и макар да осъзнаваше колко глупаво и опасно е да се появят на територията на „Хогуортс“, за миг сърцето му трепна радостно при мисълта, че могат да се промъкнат през дърветата до колибата на Хагрид. Но за няколкото секунди, през които Рон простена глухо, а Хари запълзя към него, си даде сметка, че изобщо не са в Забранената гора: дърветата изглеждаха по-млади, растяха на по-голямо разстояние едно от друго и пръстта беше по-чиста.
Хърмаяни също допълзя на четири крака при главата на Рон. Щом го погледнаха, от другите им грижи не остана и следа: отляво Рон беше целият в кръв, а сивкавобялото му лице се открояваше на фона на покритата с листа земя. Въздействието на многоликовата отвара отслабваше: на външен вид Рон беше нещо средно между Катърмоул и самия себе си и косата му се червенееше все повече, а от лицето му изчезваше и малкото останала руменина.
— Какво се е случило?
— Разполовяване — обясни Хърмаяни, която вече опипваше ръкава на Рон: там кръвта беше най-прясна и най-тъмна.
Хари загледа ужасѐн как тя разкъсва ризата. Винаги си беше представял разполовяването като нещо смешно, докато това тук… Догади му се, когато Хърмаяни оголи ръката на Рон над лакътя, където липсваше голямо парче плът, сякаш отрязана с нож.
— Бързо, Хари, в чантата ми има шишенце с етикет „Екстракт от росен“18.
— В чантата… а, да…
Хари изтича встрани до мястото, където Хърмаяни се беше приземила, грабна обшитата с мъниста мъничка чанта и бръкна вътре. Затършува между разни предмети: кожени гръбчета на книги, вълнени ръкави на пуловери, токове на обувки…
— Бързо!
Хари грабна от земята магическата си пръчка и я насочи към дълбините на вълшебната чанта.
— Акцио росен!
От чантата изхвърча кафяво шишенце: той го хвана и забърза към Хърмаяни и Рон, който почти беше склопил очи и между клепачите му не се виждаше друго, освен ивици от бялото.
— Припадна — обясни Хърмаяни, която също беше доста пребледняла; вече не изглеждаше като Мафалда, въпреки че на места косата й беше прошарена. — Отпуши го, Хари, моите ръце треперят.
Хари издърпа запушалката на шишенцето, а Хърмаяни го взе и капна три капки от отварата върху кървящата рана. Издигнаха се кълбета зеленикав дим и когато те се разсеяха, Хари видя, че кървенето е спряло. Сега раната беше с коричка, сякаш е заздравяла преди няколко дни, и върху доскоро оголената плът се беше опънала нова кожа.
— Ау! — възкликна Хари.
— Само за това съм сигурна, че е безопасно — обясни с треперлив глас Хърмаяни. — Има заклинания, с които Рон ще оздравее напълно, но не смея да опитвам, страх ме е да не объркам нещо и да стане още по-лошо… и без това е загубил много кръв…
— Как се е наранил? Всъщност… — Хари тръсна глава в опит да избистри мислите си, да проумее какво се е случило току-що. — Защо сме тук? Мислех, че се връщаме на площад „Гримолд“
Хърмаяни си пое дълбоко въздух. Беше на границата да се разплаче.
— Хари, според мен няма да можем да се върнем там.
— Ама как…
— Когато се магипортирахме, Йаксли се вкопчи в мен и аз не успях да се отскубна, много е як… още се държеше за мен, когато пристигнахме на площад „Гримолд“, и тогава… според мен той явно е видял вратата и е решил, че ще спрем там, затова разхлаби хватката и аз успях да се откопча… и ви доведох тук.
— Но къде е сега Йаксли? Чакай, чакай… нали не искаш да ми кажеш, че е на площад „Гримолд“? Той не може да проникне вътре.
18
Росен (Dictamnus albus) — рядко срещана билка с изцелително действие. — Б.р.