Хари Потър и даровете на смъртта

— Вие? — прошепна тя, взирайки се в лицето му. — Но… но Рег каза, че именно вие сте ме посочил за разпит!

— Така ли? — промърмори Хари и задърпа веригите върху ръцете й. — Е, промених си мнението. — Диффиндо! — Не се случи нищо. — Хърмаяни, как да ги махна тия вериги?

— Чакай малко, опитвам нещо тук…

— Хърмаяни, обкръжени сме от диментори!

— Знам, Хари, но ако тя дойде на себе си и медальона го няма… трябва да направя копие… Джеминио!17 Готово… това би трябвало да я заблуди…

Хърмаяни дотича по стълбите.

— Чакай да видя… Релашио!

Веригите издрънчаха и се прибраха в страничните облегалки на стола. Госпожа Катърмоул изглеждаше не по-малко уплашена отпреди.

— Нищо не разбирам — прошепна тя.

— Сега ще тръгнете с нас — обясни Хари и я дръпна да стане. — Отивате си вкъщи, грабвате децата и се махате, махате се от страната, ако трябва. Дегизирайте се и бягайте. Видяхте какво е, тук няма да получите справедлива присъда.

— Хари — намеси се Хърмаяни, — как ще се измъкнем оттук с всички тези диментори пред вратата?

— С покровители — отвърна той и насочи магическата си пръчка към своя покровител: младият елен забави ход и все така бляскав, се отправи към вратата. — Колкото успеем да измагьосаме — и ти призови своя, Хърмаяни.

— Експек… експекто патронум! — каза Хърмаяни.

Не се случи нищо.

— Това е единственото заклинание, което някога я е затруднявало — обясни Хари на смаяната госпожа Катърмоул. — Наистина може да се съжалява… хайде, Хърмаяни…

— Експекто патронум!

От върха на пръчката й изскочи сребриста видра, която изящно се зарея във въздуха в посока към младия елен.

— Тръгвайте — подкани Хари и поведе Хърмаяни и госпожа Катърмоул към вратата.

Когато покровителите плавно излязоха от тъмницата, хората отвън нададоха стъписани викове. Хари се огледа: дименторите от двете им страни падаха назад, пръсваха се пред сребристите създания и хлътваха в мрака.

— Беше решено всички да се приберете по домовете си и да се скриете заедно със семействата си — каза Хари на чакащите мъгълокръвни, които бяха заслепени от сиянието на покровителите и леко се бяха снишили. — Ако можете, заминете в чужбина. Просто идете възможно най-далеч от министерството. Това е… ъъъ… новата официална позиция. А сега, ако тръгнете след покровителите, ще се измъкнете и от атриума.

Успяха да се качат по каменните стъпала, без да ги заловят, но щом наближиха асансьорите, Хари беше обзет от лоши предчувствия. Беше почти сигурен, че ще привлекат нежелано внимание, ако се появят в атриума заедно със сребрист млад елен, с видра, рееща се до него, и с двайсетина души, половината от които бяха обвиняеми мъгълокръвни.

Тъкмо стигна до този твърде неприятен извод, когато асансьорът издрънча и спря пред тях.

— Рег! — изпищя госпожа Катърмоул и се хвърли в ръцете на Рон. — Рънкорн ме освободи, нападна Ъмбридж и Йаксли и каза на всички да напуснем страната, според мен наистина е най-добре да го направим, Рег. Хайде, бързо… да се приберем и да вземем децата… Защо си толкова мокър?