Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Седнете — каза с тих мазен глас Ъмбридж.
Госпожа Катърмоул се препъна и се свлече на единствения стол в средата на залата, под издигнатия подиум. Веднага щом седна, от облегалките на стола с тракане изскочиха вериги, които я оковаха.
— Вие сте Мери Елизабет Катърмоул, нали? — попита Ъмбридж.
Жената кимна треперливо.
— Омъжена сте за Реджиналд Катърмоул от отдел „Магическа поддръжка“, нали?
Госпожа Катърмоул се разплака.
— Не знам къде е той, трябваше да дойде да ме посрещне тук.
Ъмбридж не й обърна внимание.
— Майка сте на Мейзи, Ели и Алфред Катърмоул, нали?
Жената се разрида още по-силно.
— Те са уплашени, притесняват се, че няма да се върна у дома…
— Спестете ни тези глупости — избълва Йаксли. — Децата на мътнородите не могат да породят у нас състрадание.
Риданията на госпожа Катърмоул заглушиха стъпките на Хари, докато той вървеше предпазливо към стъпалата на подиума. Веднага щом подмина линията, по която патрулираше котката покровителка, усети промяна в температурата: тук беше топло и уютно. Хари беше сигурен, че покровителката е на Ъмбридж и сияе, защото тя се чувства тук щастлива, в стихията си, докато отстоява несправедливите закони, за чието написване е помогнала. Хари се запромъква бавно и много предпазливо по подиума зад Ъмбридж и Йаксли и седна зад Хърмаяни. Притесняваше се да не я стресне и тя да подскочи. Помисли дали да не направи заклинание „Муфлиато“ на Ъмбридж и Йаксли, но Хърмаяни щеше да се уплаши дори той само да прошепнеше думата. Точно тогава Ъмбридж заговори по-високо и се обърна към Катърмоул, а Хари моментално се възползва от случая.
— Зад теб съм — пошушна той в ухото на Хърмаяни.
Както и беше очаквал, тя подскочи толкова силно, че едва не преобърна мастилницата, с която би трябвало да води протокола на разпита, но това остана незабелязано, защото и Ъмбридж, и Йаксли бяха насочили вниманието си към госпожа Катърмоул.
— Днес, когато сте дошла в министерството, госпожо Катърмоул, ви е била конфискувана магическа пръчка — каза Ъмбридж. — Дълга двайсет и два сантиметра и половина, от черешово дърво и сърцевина от косъм на еднорог. Това описание познато ли ви е?
Госпожа Катърмоул кимна и избърса с ръкав очите си.
— Бъдете така любезна, кажете ни от коя магьосница или магьосник взехте пръчката.
— Да с-съм я в-в-взела ли? — изхлипа госпожа Катърмоул. — Не съм я взимала от никого. К-к-купих я, когато бях на единайсет години. Тя… тя сама ме избра.
Жената плачеше все по-силно.
Ъмбридж нададе тих момичешки смях, от който на Хари му се прииска да я нападне. Тя се надвеси над преградата, за да огледа по-добре своята жертва, и напред се люшна и нещо златно, което се заклатушка във въздуха: медальонът с капачето!
Хърмаяни също го видя и изписка, но Ъмбридж и Йаксли още се бяха вторачили хищно в плячката си и бяха глухи за всичко останало.
— А, не! — отсече Ъмбридж. — Аз, госпожо Катърмоул, не съм на това мнение. Пръчките избират само магьосници. А вие не сте такава. Разполагам с отговорите ви на въпросника, който ви изпратих… подай ми ги, Мафалда.
Ъмбридж протегна малка длан: в този миг ужасно приличаше на жаба и Хари се изненада, че не вижда между месестите й пръсти ципи. От стъписването ръцете на Хърмаяни се разтрепериха. Тя започна да рови из купчина книжа на стола отстрани и накрая издърпа няколко пергаментови листа с името на госпожа Катърмоул отгоре.
— Много е… много е красив, Долорес — каза Хърмаяни, като посочи медальона, проблясващ върху богато надиплената й блуза.
— Какво? — тросна се Ъмбридж и погледна надолу. — А, да, стара семейна реликва — отвърна тя и потупа по капачето върху едрата си гръд. — Буквата „С“ е от „Селуин“… Свързана съм по кръвна линия с рода Селуин… всъщност не съм свързана само с малко родове на чистокръвни… Жалко че същото не може да се каже за вас — допълни Ъмбридж по-силно и започна да прелиства въпросника на госпожа Катърмоул. — Професия на родителите: зарзаватчии.
Йаксли се изсмя подигравателно. Пухкавата сребриста котка долу продължи да патрулира и да снове напред-назад, а дименторите все така чакаха по ъглите.
Заради лъжата на Ъмбридж кръвта нахлу в главата на Хари и заличи всяка предпазливост: тя използваше медальона с капачето, който беше взела като подкуп от един дребен престъпник, за да се хвали, че е чистокръвна. Хари вдигна магическата пръчка и без дори да си дава труда да се крие под мантията невидимка, каза: