Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Вода — изпелтечи Рон и се отскубна от жената. — Хари, те знаят, че някой е проникнал в министерството, споменаха нещо за някаква дупка върху вратата в кабинета на Ъмбридж, според мен разполагаме с пет минути и ако…
Покровителят на Хърмаяни изчезна с пук! веднага щом тя се обърна ужасена към Хари.
— Ако ни хванат тук…
— Няма да ни хванат, ако побързаме — успокои я Хари. После се обърна към притихналите хора зад тях, които го гледаха изумени. — Кой има магическа пръчка?
Около половината вдигнаха ръце.
— И така, който няма, да се хване за някого с пръчка. Трябва да побързаме, иначе ще ни спрат. Хайде, идвайте.
Те се сместиха някак в два асансьора. Покровителят на Хари стоеше като на пост пред златната решетка, докато тя се затваряше и асансьорите започнаха да се изкачват.
— Осми етаж — оповести хладният глас на магьосницата, — атриумът.
Хари веднага разбра, че са в беда. Атриумът гъмжеше от хора, които сновяха от камина на камина и ги запечатваха.
— Хари! — изписка Хърмаяни. — Ами сега?
— СТОЙ! — ревна Хари и мощният глас на Рънкорн гръмна из атриума: магьосниците, които запечатваха камините, застинаха на място. — Вървете след мен — пошушна той на ужасените мъгълокръвни, които тръгнаха на група — най-отзад бяха Рон и Хърмаяни.
— Какво има, Албърт? — попита същият плешивеещ магьосник, който беше пристигнал след Хари през същата камина.
Изглеждаше притеснен.
— Тези тук трябва да излязат преди да запечатате изходите — обясни Хари с цялата властност, която успя да вложи в гласа си.
Групата магьосници пред него се спогледаха.
— Получихме нареждане да запечатаме всички изходи и да не пускаме никого…
— Противоречите ли ми? — избухна Хари. — Или искате да разследвам и вашето родословие, както направих с Дърк Кресуел?
— Извинявай! — простена плешивеещият магьосник и отстъпи назад. — Не исках да го изтълкуваш превратно, Албърт, но смятах… смятах, че са доведени тук за разпит и…
— Чистокръвни са — заяви Хари и гърленият му глас избоботи внушително из помещението. — Ако искате много да знаете, по-чистокръвни са от мнозина сред вас. Хайде, тръгвайте — ревна той на мъгълокръвните, които забързаха към камините и започнаха да изчезват двама по двама.
Магьосниците от министерството се отдръпнаха назад, някои изглеждаха объркани, други уплашени и изпълнени с омраза. И точно тогава…
— Мери!
Госпожа Катърмоул погледна през рамо. От един асансьор тъкмо беше слязъл истинският Рег Катърмоул, който вече не повръщаше, но беше блед, с изпито лице. Той се завтече към нея.
— Р-р-рег?
Жената премести поглед от съпруга си към Рон, който изруга високо.
Плешивеещият магьосник зяпна изумен и започна глупаво да върти глава ту към Рег Катърмоул, ту към Рон.
— Ей… какво става тук? Какво е това?
— Запечатайте изхода! НЕЗАБАВНО!
От друг асансьор беше изскочил Йаксли, който се втурна към множеството при камините, но всички мъгълокръвни вече бяха изчезнали без госпожа Катърмоул.
Плешивеещият магьосник насочи пръчката си, но Хари вдигна огромен пестник и с мощно кроше го запрати във въздуха.
— Йаксли, той помага на мъгълокръвните да избягат! — изкрещя Хари.
Колегите на набедения нададоха вой и Рон се възползва от това: сграбчи госпожа Катърмоул, изтегли я във все още отворената камина и се магипортира. Объркан, Йаксли премести поглед от Хари към плешивия магьосник, а истинският Рег Катърмоул се разврещя:
— Жена ми! Кой беше онзи с жена ми? Какво става тук?
Хари видя как Йаксли обръща глава и по жестокото му лице се мярва нещо, от което личеше, че донякъде се е досетил за истината.
— Хайде! — изкрещя Хари на Хърмаяни, стисна ръката й и двамата скочиха заедно в камината точно когато проклятието на Йаксли прелетя над главата му.
Няколко секунди се въртяха шеметно и после изскочиха от тоалетната чиния в една от кабинките в обществената тоалетна. Хари рязко отвори вратата: Рон стоеше при мивките и още се разправяше с госпожа Катърмоул.
— Не разбирам, Рег…
— Пуснете ме, аз не съм вашият мъж, трябва час по-скоро да се приберете у дома!
В кабинката отзад се чу шум и Хари се обърна: Йаксли се беше появил току-що.
— ДА ИЗЧЕЗВАМЕ! — ревна момчето.
Сграбчи Хърмаяни за ръката, а Рон — за лакътя, и се завъртя на място.
Погълнаха ги мрак и усещането за стегнати железни обръчи, но имаше нещо гнило… На Хари му се струваше, че Хърмаяни се изплъзва от ръката му…