Хари Потър и даровете на смъртта

— Това е първото място, което ти е хрумнало — довърши вместо нея Хари и огледа поляната, на която не личеше да има някой друг.

Неволно си спомни какво се бе случило последния път, когато се магипортираха на първото място, хрумнало на Хърмаяни — „Тотнъм Корт Роуд“, — и как смъртожадните ги откриха за броени минути. Дали с легилимантика? Може би Волдемор и помагачите му и този път вече знаеха къде ги е отвела Хърмаяни?

— Как мислиш, дали да не се преместим другаде? — попита го Рон, след като по изражението му долови, че и той си мисли същото.

— Не знам.

Рон още изглеждаше блед и изтощен. Дори не се беше опитал да седне, явно нямаше сили. Плашеше се при мисълта, че може да се наложи да се местят.

— Хайде засега да останем тук — предложи Хари.

Хърмаяни скочи на крака с облекчение.

— Къде отиваш? — попита Рон.

— Ако останем тук, трябва да направим на мястото защитни магии — обясни тя, вдигна магическата си пръчка, започна да обикаля на широк кръг около Хари и Рон и да шепне заклинания.

Хари забеляза как въздухът наоколо трепти, сякаш Хърмаяни беше хвърлила върху поляната мараня.

— Салвио магиатикум19… Протего тоталум… Репело20 мъгълтум… Муфлиато… Можеш да извадиш палатката, Хари…

— Палатката ли?

— В чантата!

— В… а, да — рече той.

Този път не си игра да търси и директно приложи призоваващата магия. Палатката изскочи с вид на буцеста купчина брезент, въжета и колчета. Хари я позна по миризмата на котки — беше същата, в която бяха спали по време на Световното първенство по куидич.

— Мислех, че е на онзи Пъркинс от министерството — отбеляза той и се зае да реди кукичките.

— Явно не си я е поискал, нали страда от лумбаго — напомни Хърмаяни, която тъкмо изписваше с магическата си пръчка сложна фигура, състояща се от осем движения, — затова бащата на Рон каза, че мога да я взема. Еректо!21 — добави тя, като насочи пръчката към безформения брезент, който с едно-единствено плавно движение се извиси във въздуха и после се приземи вече с вид на палатка пред Хари, от чиито смаяни ръце изхвърча кукичка и се заби с окончателен глух звук в края на едно от въжетата. — Каве инимикум!22 — довърши Хърмаяни и замахна към небето. — Това е всичко, което мога да направя. Ако не друго, поне ще знаем, че идват насам. Не мога да обещая, че ще ни предпази от Вол…

— Не изричай това име! — прекъсна я грубо Рон.

Хари и Хърмаяни се спогледаха.

— Извинявайте — рече Рон и простена, докато се понадигна, за да ги погледне, — но ми звучи като… като проклятие, нещо от този род. Не може ли да го наричаме Ти-знаеш-кой?

— Дъмбълдор казваше, че който се страхува от име… — подхвана Хари.

— Ако случайно не си забелязал, мой човек, това, че Дъмбълдор наричаше по име Ти-знае-кого, накрая не му донесе нищо добро — тросна се Рон. — Просто… просто покажете към Вие-знаете-кого малко уважение.