Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Щом като така и така не е свикнал да носи такива неща, защо тогава държите непременно да го отучвате от този чудесен навик?
Те обаче не разбираха едно нещо, което Рейна нямаше да им издаде: ако един мъж с ръста на Ранулф тръгнеше да се разхожда из спалнята, равновесието на жената можеше да пострада жестоко; поне с нея, Рейна, нещата стояха точно така. Когато бе гол, тя се държеше направо като глупачка — зяпаше го с безсрамна вежливост или пък обвиняваше една клета котка в коварство. Сигурно цял живот щеше да се чувства зависима от тръпката на страстта, която предизвикваше в нея тази златиста кожа. Искаше й се постоянно да го докосва, да го милва, да го вкусва целия, независимо дали той желаеше това от нея или не. Какво ли щеше да си помисли за нея в такъв случай? Те се любеха извънредно често и в крайна сметка той все пак изпълняваше една от клаузите в договора им. Когато заченеше, този разсипнически период на любов щеше да приключи.
Нощницата върху тялото на Ранулф щеше да бъде само вид защита срещу съблазънта. Чрез тази мярка за сигурност той трябваше да бъде убеден, че Рейна няма да изсъхне от мъка, ако се лиши от тялото му. Защото начинът, по който се любеше с нея, й се нравеше изключително. Ах, как само й се нравеше! На Ранулф този факт бе известен и се възхищаваше на постижението си. Типично по мъжки, предположи Рейна. Приличаше й на малко момче, което е спечелило първата си битка над някоя от непобедимите до този момент превратности на живота. Следователно зависеше от нея да го накара да повярва, че общо взето е все още равнодушна спрямо него. Нейната гордост щеше да й помогне да реши този проблем — друго просто не й оставаше.
Рейна заметна готовата дреха през ръка. Щеше да я занесе в спалнята и да я положи върху леглото. Може би Ранулф щеше да я носи, знаейки, че все пак е ушита специално за него. А ако не я вземеше, тя щеше за предприеме съответните мерки: махаше някои от стенните килими и в стаята щеше да става течение. Малко студ вероятно щеше да сдържа подтика му да се държи безсрамно.
— На ваше място бих премислила решението си още веднъж — възкликна госпожа Хилари с напевен тон. При тези думи по-младите дами избухнаха в буен кикот.
Рейна също не можа да сдържи усмивката си. Ако нещата около сватбата й се бяха развили по друг начин, сигурно щеше отново да помисли по въпроса. Тя осъзнаваше обаче, че на практика Ранулф бе принуден да се ожени за нея. Дори и да бе развил способности в любовта, с които се гордееше извънредно много, той несъмнено би предпочел да ги приложи на някоя друга жена.
— Щом като така и така ще го напъхате в нощница, по-добре ще е вие самата да не си слагате — предложи Флорет със сериозно изражение. — Така и той няма да си слага често своята.
При тези думи Рейна се изчерви — точно това и очакваха момичетата. Но докато младата жена търсеше думи, с които да отговори на закачката, на вратата се появи Уенда и прекъсна веселия смях. Явно бе тичала бързо, защото дишаше тежко.
— Господарке, най-добре да дойдете с мен. Рицарите на лорд Ранулф се завърнаха. Двама от тях обаче са тежко ранени.
В стаята се възцари мъртвешка тишина. Рейна се изплаши силно, тъй като в първия миг помисли, че нещо лошо се е случило с Ранулф. Но кръвта се върна бързо в лицето й и тя се раздвижи.
— Хилари, Флорет, вие двете идвате с мен. — Хвърли нощницата в ръцете на Уенда. — Занеси я в моята спалня, когато взимаш оттам лекарствата. Маргарет, вземете всичко необходимо; ще се срещнем долу. Илейн, изпратете някого да повика съпруга ми. Присъствието му е наложително.
— Той къде е?
— Мисля, че в селото. — За да позлати Червената Алма, добави тя наум. Не бе напълно сигурна дали Ранулф наистина се шегуваше, когато спомена, че съветът на тази жена струва колкото теглото й в чисто злато. — Флорет?
Младата вдовица бе застинала на мястото си и гледаше вторачено Уенда с посивяло лице.
— Сър… сър Уолтър бил ли е ранен?
— Не зная, мадам — отвърна Уенда. — Току-що ги докараха в жилищното крило и мастър Джилберт ме изпрати при лейди Рейна…
При този отговор бледността не напусна лицето на Флорет и Рейна се запита дали пък симпатичната брюнетка не е влюбена в Уолтър дьо Брьот. Очевидно проблемите й бяха попречили да забележи какво точно става в собствения й дом. Та тя дори не знаеше, че хората на Ранулф сутринта са напуснали Клайдън.
— Флорет, може би трябва да останете тук — предложи Рейна, допускайки, че младата вдовица може да се почувства зле, ако Уолтър бе сред ранените и тя го видеше. — Маргарет може…