Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
Думите й отприщиха нов залп от смях. От очите на Ранулф се застичаха сълзи. Рейна прехапа устни, за да не прихне — толкова заразително се смееше.
— Стига, Ранулф — каза тя с негодувание в гласа. — Знам, че се държах като последна идиотка, но все пак не бива да прекалявате с подигравките си.
— Не, не като идиотка. — Той я притегли към себе си и се наведе усмихнат над нея. — Вие бяхте просто прелестна.
— Да, и глупава — добави тя. Погледът му накара сърцето й да се разтупти по-бързо.
— Да, глупава. Знаете ли, че никога през живота си не съм се смял така? Чудесно е, че сте тъй глупав, малки ми генерале.
Тя изтри с ръка влагата от страните му.
— Наистина съжалявам.
— Моля?
— Съжалявам, че сте се смели толкова малко досега.
Той доближи пръстите й към устните си.
— Внимавайте, милейди. Защото в противен случай много бързо ще разберете какво се случва на онези жени, които пилеят съчувствието си към мен.
— Знам отлично какво им се случва — изпръхтя тя. — Вие си служите със състраданието като средство, за да ги примамите в кревата си. Подли мъжки номера.
— И женските не са по-малко подли — вчера вие си мислехте, че ме измъчват угризения на съвестта, нали?
— Изобщо не съм… — започна тя, но усмивката му я накара да се откаже. — При баща ми тази тактика винаги успяваше…
— Да, но аз не съм баща ви.
При тези думи тя повдигна вежди.
— Нима ви е безразлично дали в дома ви ще цари мир или не?
В този миг Рейна застина на място. Защото той наклони глава, захапа нощницата й със зъби и я разкъса. А после тя сякаш започна да се разтапя, когато езикът му се заигра със зърното на гърдата й. Той я погледна неочаквано и в очите му проблесна задоволство.
— Мисля — започна той, — че открих особено удачен начин за запазване на семейния мир.
— Може и така да е — прошепна тя дрезгаво, но веднага след това изправи тяло и добави съвсем делово: — И тъй като вече сме сключили мир…
— Не бързайте толкова.
С един пръст само той притисна Рейна към чаршафите и издърпа рязко нощницата й през глава. Гърдите й се разголиха докрай и погледът на Ранулф издаваше, че разговорът едва ли ще продължи особено дълго.
— Сърдите ли ми се още, че посетих Червената Алма?
Рейна се размърда неспокойно.
— Можехте да попитате и мен, вместо да ходите чак при нея.
— А вие щяхте ли да ми кажете, че мога да ви доставя удоволствие точно по начина, по който го направих?
— Не. Та аз самата не знаех, че изобщо е възможно такова нещо.
— Е, и аз също не знаех нищо по въпроса.
Устните му се плъзнаха по страната й и достигнаха нейните устни, но той не ги целуна. Езикът му премина по долната й устна и не след дълго младата жена впи жадно устни в неговите. Той се облегна назад и се усмихна.
— А сега ми кажете, че сте изпитали наслада.
— Нима се съмнявате? — попита тя, невярваща на ушите си.
— Не, обаче искам да го чуя от устата ви. Кажете го, Рейна. — Той подпечата искането си с още една целувка и устните му увиснаха изчаквателно над нейните. — Кажете го.
— Да, изпитах… удоволствие.
— Значи, ако го направя пак, няма да протестирате.
— Не съм казала това, Ранулф! Почакайте… светло е вече… посред бял ден… Боже милостиви… — Въздишка на наслада заглуши думите й и гласът й замря.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ВТОРА
Рейна сряза последния конец и се изправи; погледна готовата одежда. Синята кадифена нощница бе създадена сякаш за крал с украсата от копринени ивици с цвят на слонова кост. Въпросът бе обаче дали мъжът й ще се съгласи да я носи, и то не само поради факта, че не бе свикнал с нощници. Просто целият му гардероб изглеждаше твърде скромен — обикновена вълна, лен без всякаква украса. Почти всички дрехи се нуждаеха и от поправка. Той явно не бе някакъв суетен грандоман, но все пак от доста отдавна бе в състояние да си позволи и по-качествено облекло. Предпочиташе да се облича семпло и този факт говореше много за характера му.
Рейна вложи всичката си фантазия в тази дреха, тъй като в нея щяха да го виждат само тя и един тесен кръг хора от прислугата. Останалата част от новия гардероб на Ранулф щеше да е също от добро качество, но по-скромна — поне докато успееше да го убеди, че е редно да носи по-луксозно облекло от своите васали. Както се полага на една млада невеста, докато работеха по нощницата тя трябваше да се примири с множество закачки по неин адрес.
— Нима наистина искате да скриете великолепните му рамене под това чудо тук?
— На ваше място бих му я свличала, вместо да го обличам в нея.
— Ще съжалявате, ако реши да спи в нея като моя Уилям. — Последните думи принадлежаха на лейди Маргарет.