Златокосият великан

Преувеличаваше, разбира се, но и двамата не осъзнаха този факт, тъй като той я хвана под мишница и я задържа във въздуха, за да докаже верността на твърдението си. В този миг тя го гледаше отгоре надолу, той обаче се взря в разтворената нощница. И двете й гърди бяха открити. Големите, тъмночервени зърна контрастираха ярко на фона на млечно бялата кожа и сякаш се протягаха сами към устните му. Подчини се на техния зов, наклони глава напред и всмука дълбоко едното от тях в устата си. Очите му помътняха и Рейна осъзна какво ще се случи. Тя затаи дъх и застена тихичко. Отметна глава назад, а в тялото й забушуваха огнени вихрушки. Ръцете, които първоначално почиваха спокойно върху раменете на Ранулф, посегнаха по-нагоре и пръстите й се заровиха в неговата златна грива. Той все още не я пускаше на пода, а я държеше във въздуха; за нея това бе по-добре, тъй като краката и ръцете й бяха омекнали. Неговите обаче бяха здрави и силни — дори и ръцете му, които я държаха, не трепнаха.

Най-накрая той остави едната гърда и езикът му се плъзна към другата. В мига, в който налапа и второто зърно, от гърдите й се изтръгна още по-силен стон. Усещането бе обхватно, пронизващо, направо непоносимо, но и през ум не й мина да моли за милост.

Внезапно се издигна още по-високо във въздуха. Устните му не се откъсваха от кожата й и я целуваха по корема, спряха за миг до пъпа и езикът му се потопи в него. Още не се бе опомнила от внезапната атака, когато той я спусна отново надолу. Езикът му се плъзна от корема й към врата, бузата и най-накрая достигна устните — парещата целувка я разтрепери от глава до пети.

Постави я на пода и тя щеше да се строполи в неговите крака, ако не беше се вкопчила в косите му. Опря се безсилна в тялото му, без да забележи как и кога е отделил пръстите й от гривата си и е свлякъл нощницата от раменете. Тя почувства как я взема в обятията си и смътно осъзна, че я носи към точно определено място. В следващия миг обаче всичко потъна сякаш в мъгла от страст, в която нямаше път.

Желанието оставаше все така силно. Тръпката се запази дори и когато Ранулф се отдръпна, за да смъкне дрехите си. Тя се загледа в голото златисто тяло — мускулесто, силно, красиво. Прииска й се да докосне кожата му, да вкуси плътта му, както и той стори с нея. Никога до този момент не бе изпитвала такава радостна възбуда. Пресрещна погледа му и отново топла вълна прониза тялото й. Защото в очите на мъжа лумнаха пламъци, обещаващи онова, което Рейна вече знаеше дълбоко в себе си — че този път всичко ще бъде много, много по-различно.

Ранулф дойде при нея в леглото, нежните му целувки я възбудиха отново, кратките захапвания разтревожиха плътта й, всяко докосване на устните му я разпалваше все по-силно и по-силно, докато накрая тя се потопи в море от жар и страст. Усети и някакво неясно разочарование — той придържаше здраво нейните ръце и не й позволяваше да го докосне.