Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
На Ранулф му се догади при тази гледка, но битката така или иначе нямаше да се състои и трябваше да приеме капитулацията. Във всеки случай не бе склонен да остави без отплата онези петима, които след нападението на предния ден бяха успели да избягат в гората. Те трябваше да бъдат обесени, разбира се заедно с предводителя на бандата. Останалите щяха да изпратят в Уорхърст.
Ранулф скочи от коня и обясни на мастър Скот какво да стори. Не след дълго мускулестият офицер се завърна с един-единствен човек. Гладко избръсната квадратна брадичка, подрязани мустаци, кестенява коса, по-къса и от тази на Ранулф — изобщо този мъж не приличаше нито на горски разбойник, нито пък на човек, който живее под открито небе. Не бе мръсен, а дрехите му бяха направо безукорни. И макар че само допреди броени секунди молеше да милост, в този миг в погледа му, отправен право в лицето на Ранулф, не се четеше и капчица страх.
— Твърди, че е предводителят им — обади се мастър Скот, но Ранулф вече бе стигнал сам до същия извод.
— Знаеш ли кой съм аз? — попита той разбойника.
— Една от моите главни задачи е да познавам всичките си съседи, както и техния начин на живот, лорд Фиц Хю.
— Думите ти свидетелстват за известна интелигентност, но ако я притежаваше наистина, щеше да се осведомиш и за характера ми още преди да тръгнеш срещу мен и моите хора — каза грубо Ранулф.
— Вече съм осведомен. Някои от хората ми наблюдават от известно време Клайдън и двата пътя, водещи към замъка. Но типовете, които са нападнали вашите хора, не са от нашите. Онези са ви следвали още от самото начало и само са изчаквали да изникне удобна възможност, за да нападнат.
— Аха, значи са ги следвали на коне, а са ги нападнали пеша, разбирам — изрече Ранулф със саркастичен тон. — Само не си мисли, че можеш да ми разправяш небивалици, за да се очистиш от вината. А освен това не знаеш откъде са идвали моите бойци.
— Минали са по тесния път откъм Кейф Менър, който се разклонява или към Уорхърст, или към Клайдън — така човек си спестява заобикалянето по западния път. Научих тази подробност от един от моите хора, който по това време ловувал наблизо. Той е наблюдавал отряда. Разбира се, не знам дали вашите хора са идвали от Кейф Менър ли от по-отдалеч — тук сте прав. Но горският път криволичи и прави големи завои, за да избегне дебелите стари дървета, лорд Фиц Хю. Моят осведомител ми каза, че преследвачите са се движили встрани от пътя; зад линията на дърветата. Когато стигнали до най-острия завой, те скрили конете си в гъсталака, след което тръгнали отново в обратна посока и отрязали пътя на вашите хора. Вярно, че е неразумно да нападаш някого без коне; освен ако не искаш, разбира се, да припишеш вината на човек, за когото се знае, че не притежава кон.
— Тоест на вас, горските разбойници, така ли?
— Виждам, че все още храните известни съмнения, но здравият разум подсказва, че е трябвало да изберат по-добро място за засада. По протежение на пътя има не едно и две места, където клоните на дърветата висят почти до земята и ниска растителност, както и млади дръвчета обграждат пътя. Аз лично бих разположил хората си на такова място — от двете страни напътя и дори по дебелите клони на дърветата. Така те лесно щяха да обкръжат целта и битката щеше да приключи много бързо и много успешно. Защо не попитате хората си как е било? Те ще потвърдят, че нападението е протекло по съвсем друг начин. Те са можели вместо да се бият, просто да обърнат конете и да се махнат от там.
— Джон! — изрева Ранулф.
Войникът, който предния ден придружаваше Уолтър, стоеше наблизо и чу изложението на пленника.
— Точно така беше, милорд — обади се той. — Те се впуснаха срещу нас откъм едната страна на пътя и ние наистина можехме да избягаме във всяка една от двете посоки. Сега ми идва наум, че те всъщност не се държаха като хора, които се канят да те ограбят.
— Къде е човекът от Клайдън? — извика Ранулф.
— Тук съм, господарю.
— Твоето име не беше ли Алгар? — Човекът кимна. — Какво ще кажеш за историята на този разбойник? — попита отново Ранулф.
— Що се отнася до начина им на действие, сигурно е прав. Чувал съм, че всички нападения протичали по този начин. Жертвите просто нямат време да извадят оръжието си. В нашия случай обаче всичко беше точно обратното.