Златокосият великан
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: shefford #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крупев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златокосият великан». Краткое содержание книги:
— Той, Уолтър… да не би…
— Не се тревожете за него. Все още е в безсъзнание, но в момента това е добре за него. Раните не са в толкова лошо състояние, колкото изглеждаха на пръв поглед. Когато се събуди обаче, ще го боли много. А сега пийнете от това! — Тя му подаде отвара от бял мак, смесен с топло мляко. — Ще облекчи болките ви и ще ви помогне да заспите. Точно това ви е нужно в момента.
— А Ранулф…
— Ерик ще отговори на всичките му въпроси.
В този миг някой разтвори шумно вратата към съседната стая и Сърл изгълта бързо напитката си.
— Ще подейства ли бързо?
Рейна го изгледа учудена.
— Какво става с вас?
— Той направо ще се вбеси. Искам да заспя веднага.
— Защо да ви се гневи? Нали сте действали правилно? Някаква грешка ли сте направили?
— Имаме един убит и двама ранени. Онези бяха петнадесет души. Трябваше да ликвидираме врага, милейди.
— Колко яздеха с вас?
— Шест.
Рейна го изгледа с негодувание.
— Заспивайте, глупак такъв. Хилари, моля ви, погрижете се съпругът ми да не нахълта тук.
— Не е малко това, което искате от мен, милейди.
Хилари също бе удостоена с възмутен поглед заради ненужната подигравка.
— Много добре! Тогава сама ще се заема със случая. — Рейна излезе навън като си мърмореше под нос: — Мили Боже, трима срещу един — това е голямо предимство. Ранулф да не си мисли, че и хората му са великани като него?
Изтощен, Ерик се облегна на стената, зад която бе стаята на Уолтър. Сигурно той вече е разказал на Ранулф как е станало всичко. Вратата бе още отворена и Рейна забави крачки, виждайки Ранулф, който стоеше като каменна статуя и със свити юмруци до тясното легло на Уолтър. Лицето му не се различаваше ясно, но сигурно бе изплашил и Флорет, тъй като и тя чакаше до вратата. Той продължаваше да стои като вкопан в пода, дори и когато Рейна застана до него.
— Не бива да упреквате Уолтър, загдето е ранен. Да не мислите, че нарочно го е направил?
— Този глупак знаеше отлично, че в леса гъмжи от разбойници и въпреки всичко е взел със себе си само трима въоръжени мъже.
— Да, но с тях и трима рицари в пълно въоръжение. Разбойниците обикновено не нападат пътници, които имат сили да се защищават.
— Да, но този път са го сторили.
Не можеше да му възрази с нищо. Той имаше причини да е разгневен. Но в мига, в който най-сетне я погледна, тя осъзна, че в очите му се таи не недоволство и яд, а дълбок, силен страх.
— Милейди, моля ви, не позволявайте да умре — изтръгна се от гърдите му. В грубоватия му глас прозвуча искрено страдание. — Ако го спасите, ще ви бъда признателен за цял живот.
Рейна почувства как сякаш нещо я задавя — едва успя да се сдържи да не се хвърли на врата му. Искаше да му прошепне, че не бива да се бои. Но състраданието и баналните обещания не бяха подходящи за този мъж.
— Какво говорите, милорд? — попита тя с престорено твърд глас. — Знаете, че бих приела охотно благодарността ви, но повярвайте, Дьо Брьот не е на смъртния одър. Раните му не са много сериозни; поне в сравнение с онова, което ми е минавало пред очите.
— Защо тогава не отваря очи?
— Защото му дадох приспивателно; същото получи и сър Сърл. Най-доброто средство за човек, който е загубил малко кръв — така силите му се възстановяват по-бързо. Но и двамата не са тежко ранени. Опасявам се дори, че не след дълго ще започнат да се оплакват на висок глас от дългата почивка на легло, която ще съм принудена да им предпиша.
Не беше съвсем сигурна дали съпругът й ще преглътне последните думи, но само след секунда той кимна рязко и напусна стаята. Рейна въздъхна с облекчение, но когато погледна пак към Уолтър, тревогата отново се настани в душата й. Той бе все още мъртвешки блед. Нищо чудно, че Ранулф се боеше приятелят му да не умре.
— А сега чуйте какво ще ви кажа, Дьо Брьот. — Тя се приведе над него и зашепна енергично в ухото му. — Ако вземете да ми умрете, ще се превърна в лъжкиня. Предадете ли се, през остатъка от живота си ще се моля през вашия остатък от отвъдното ви съществуване да се скапете в пъкъла, ясно ли ви е? Не знам защо Ранулф толкова държи на вас, но заради него ви нареждам да се изцерите по най-бързия начин!
Не разбра дали я е чул или не, но се почувства по-добре.
Пред вратата все още я чакаше Флорет, изпълнена със страх. Рейна я изпрати вътре — вдовицата трябваше да следи за възможната поява на треска и наложеше ли се, веднага да повика Рейна.
В залата Ранулф и Ерик обсъждаха нещо. Рейна се приближи към двамата и до слуха и достигна само краят на техния разговор.