Тайната на жълтата стая
- Автор: Льору Гастон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Къдрева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на жълтата стая». Краткое содержание книги:
Покушението над дъщерята на световноизвестен учен е ключовият момент в този изпълнен с напрежение, тайнствени злокобни сцени, хумор и изненадващи детективски открития роман.
Много и интересни са перипетиите, през които минава главният герой — детективът непрофесионалист, любител, — надарен с изключителен ум, воля и решителност. И единствено той успява с много упорство и находчивост да стигне до разбулването на тайната. Гастон Льору изгражда интригата в романа талантливо, класически, с многопланово представяне на образите и събитията.
— Госпожица Станжерсон нищо не ми е казала — рече господин Дарзак.
— А как ви се струва? Възможно ли е всичко това, за което говори този млад човек? — попита пак председателят.
Господин Робер Дарзак повтори невъзмутимо:
— Госпожица Станжерсон нищо не ми е казвала…
— Как си обяснявате вие, че в нощта, когато пазачът е бил убит — обърна се председателят към Рултабий, — убиецът е върнал откраднатите книжа на госпожица Станжерсон?… С какво обяснявате вие връщането на убиеца в затворената стая на госпожица Станжерсон.
— О! Колкото до този последен въпрос, мисля, че не е трудно да се отговори. Човек като Ларсан — Балмейе сигурно лесно си доставя или поръчва да му направят необходимите ключове… А колкото до кражбата на документацията, смятам, че за това Ларсан не е мислил предварително. Шпионирайки навсякъде госпожица Станжерсон, твърдо решен да попречи на женитбата й с господин Робер Дарзак, в магазините „Лув“ той взема чантичката на госпожица Станжерсон, която тя загубва или изпуска… В тази чантичка има едно ключе с медно ухо. Той не подозира колко е ценно. Без да иска, тя сама му подсказва с обявата, която дава във вестниците. Той пише на госпожица Станжерсон „до поискване“, както е посочено в обявата. Без съмнение иска среща с нея, за да й съобщи, че този, у когото са чантичката и ключът, е същият, който я преследва от известно време с любовта си. Не получава отговор. Но в пощенски клон номер 40 ще установи, че писмото го няма вече. Отива там гримиран и облечен, доколкото е възможно, като господин Дарзак, защото, решен на всичко, за да притежава госпожица Станжерсон, той е наредил нещата така, че каквото и да стане, виновен да излезе обичаният от госпожица Станжерсон господин Дарзак, ненавистният му Дарзак, комуто той желае гибелта.
Казвам „каквото и да стане“, но мисля, че Ларсан не е мислил още, че ще стигне до убийство. За всеки случай е взел мерки, за да компрометира госпожица Станжерсон, дегизиран като Дарзак. Ларсан впрочем има горе-долу същия ръст и същия номер на обувките. Не би му било трудно, ако се наложи, след като е нарисувал подметката на господин Дарзак, да си поръча по тази скица обувки. За Ларсан — Балмейе това са детски номера.
И тъй, няма отговор на писмото му, няма среща, а продължава той да държи ценното ключе в джоба си. Добре тогава, щом госпожица Станжерсон не идва при него, той ще иде при нея! Отдавна е готов планът му. Знае всичко за Гландие и за павилиона. Един следобед, докато господин и госпожица Станжерсон са излезли на обичайната си разходка, а и дядо Жак го няма, той се вмъква в павилиона през прозореца на вестибюла. Сам е, има време да се забавлява… Разглежда мебелите… Един от тях, много интересен, прилича на каса и има, много мъничка ключалка… Я! Я! Това е интересно… Тъй като в джоба му е малкото медно ключе… той се сеща за него… асоциация на мислите. Опитва ключето в ключалката; вратичката се отваря… Книжа! Трябва да са много ценни тези книжа, щом ги затварят в такъв специален шкаф и… щом толкова държат на ключа, с който се отваря тази мебел… Охо-о! Това все ще потрябва… за някое шантажче… А може би и за любовните му намерения… Бързо опакова тези хартии и оставя пакета в тоалетната във вестибюла. Между подвизите в павилиона и убийството на пазача Ларсан е имал време да види какво представляват тези книжа. Какво да ги прави? Могат да го компрометират… и в онази нощ той ги връща в замъка… Може би се е надявал на някаква благодарност от страна на госпожица Станжерсон, като върне тези документи, този двайсетгодишен труд… Всичко е възможно в мозък като този!… В крайна сметка, каквато и да е причината, той е върнал документите и се е отървал от тях!
Рултабий се покашля и аз разбрах какво означаваше тази кашлица. Явно не знаеше какво да говори, защото не желаеше да издава истинската причина за ужасното поведение на Ларсан. Обясненията му бяха непълни и естествено председателят би му направил забележка, ако хитрият като маймуна Рултабий не го бе изпреварил: „Стигаме до обяснението на тайната на Жълтата стая!“
В залата се чу шум от разместени столове, хората се побутваха, гневно си шъткаха едни на други. Любопитството им бе неудържимо.
— Но струва ми се, че според вашата хипотеза, господин Рултабий, тайната на Жълтата стая е вече ясна — забеляза председателят. — И то лично Фредерик Ларсан ни я обясни, като излъга само за действуващото лице и постави господин Робер Дарзак на свое собствено място. Явно е, че вратата на Жълтата стая се е отворила, когато господин Станжерсон е бил сам, и професорът е пуснал човека, който е излизал от стаята на дъщеря му, не го е спрял, и то може би по нейна молба, за да се избегне скандалът!…