Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
— Не можете да правите такива скокове, подобни гротескни сравнения…
— Мога и го правя. Мъжкото господство, общо взето, е определена териториална агресия.
— Тези отличителни белези са маловажни.
— Те ни свързват. Изтънченият транторианец и фермерът на Аркадия — всеки един може да разбере живота на другия по простата причина, че общата им човечност живее в гените, които те споделят от десетки и десетки хилядолетия.
Това избухване не се прие добре. Лицата се смръщиха, устите се начупиха неодобрително.
Хари усети, че е прекалил. Нещо повече — почти бе разкрил психоисторията.
Обществените науки се ограничаваха със специализирани клонове и на математиката, и на биологията. Историята, биографиите и художествената литература бяха симптоми. Антропологията заедно със социологията образуваше социобиологиита на определен вид. Но не можеше да усети как да включи това в уравненията. Изведнъж осъзна, че е говорил така, защото беше потиснат от собствената си липса на разбиране.
Опита се да позаглади положението.
Забеляза един превъзбуден мъж да идва към него отляво. С изкривена уста и подбелени очи, с протегната, стърчаща напред ръка, стиснал тръба в нея, хромирана, гладка и с дупка точно отпред — тъмно петно, което се разширяваше, докато той го гледаше и най-накрая му заприлича на Всепоглъщащия, който се спотайваше в Галактическия център, огромен…
Дорс удари мъжа светкавично — огъна ръката му, нанесе му саблен удар в гърлото, после удар в корема. Изви ръката му до три четвърти, а левият й крак замахна и го подсече.
И двамата тупнаха тежко на пода — Дорс отгоре, а пушката се загуби нейде из обувките на тълпата, която панически се отдръпна.
Охраната го обгради и той не видя нищо повече. Изкрещя на Дорс. От всички страни го блъскаха писъци и крясъци.
Вдигна се още по-голяма врява. После охраната се дръпна, мъжът се опитваше да стане. Дорс се изправи, стиснала пистолета му, като клатеше глава. Мъжът се вдигна с мъка на крака.
— Магнетофонна тръба — рече Дорс с омерзение.
— Какво?! — Хари не чуваше почти нищо в този шум.
Лявата ръка на мъжа стърчеше под странен ъгъл, явно счупена.
— Аз… аз съм съгласен с всяка ваша дума — изхъхри мъжът, пребледнял като призрак. — Честно!
7.
Бащата на Хари се бе отнасял презрително към повечето публични афери като към „вдигане на прах“ — голям облак на хоризонта, а отдолу — прашинка. Устните му се нацупваха във фермерско презрение — правеха от нищото нещо.
Инцидентът на голямото събрание на имперските университети вдигна страшно много прах. Заснет открай докрай с 3D, скандалът — „Професорска съпруга пребива фен“ — се разрастваше с всяко ново излъчване.
Клеон се обади, поцъка и после коментира нашироко как съпругата може да се превърне в бреме, когато заемеш висок пост.
— Боя се, че това ще се отрази зле на кандидатурата ти — бе казал той. — Трябва да пооправя нещата.
Хари не го бе споделил с Дорс. Намекът на Клеон беше прозрачен. Развод въз основа на обща нестабилност — което означаваше старомодност — обичайна практика сред имперските кръгове. Там, където ставаше въпрос за огромна власт, апетитът за все повече и повече власт надделяваше над всички други чувства и дори над любовта.
Той се прибра, нервиран от този разговор, и намери Дорс заета в кухнята. Тя бе разперила ръце — буквално, не за поздрав.
Епидермисът висеше, сякаш си беше свалила наполовина тясна ръкавица. Вените се преплитаха с мрежата от изкуствени нерви и тя бърникаше из тях с миниатюрни инструменти. Беше решен да прекъсне играта. Заради нея. Обикновено изтикваше от ума си мисълта, че неговата вярна любов е робот — или, ако сме по-точни, хуманоформа със силно участие на техниката, синтез между човек и робот.
Беше се свързал с нея чрез Р. Данийл Оливо, древния позитронен робот, спасил Хари, когато за пръв път пристигна на Трантор и се бе забъркал с гадните политически сили. Отначало я прикрепиха към него като телохранител. Той знаеше какво представлява от самото начало, поне приблизително, но това не му попречи да се влюби в нея. Интелигентност, характер, чар, кипяща сексуалност — това не бяха чисто човешки черти, бе разбрал, наблюдавайки живия пример.
Докато тя работеше, той й поръча питие. Беше престанал да се учудва на това как тя се поправяше, и то често на абсолютно нестерилни места. Казваше, че човекоподобните роботи си имат някакви антимикробни методи, които не действали при обикновените хора. Той нямаше представа как е възможно. Тя не желаеше да дава повече обяснения и често го принуждаваше да омекне чрез страст. Наложи му се да признае, че като ход това беше съвсем ефективно.