Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Когато римската армия нападнала огромния лагер на варварите, десетки хиляди остготски конници се спуснали по фланга й, помели римската кавалерия и се стълпили около незащитените по фланговете и тила римски легиони. Само за два часа конниците избиват четиридесет хиляди човека, в това число самия император. Така варварите унищожават римски подразделения за първи път, откакто Варии повежда три легиона дълбоко в горите на Германия преди повече от три века и половина. Този път обаче не става въпрос за изолиран инцидент. На хоризонта на историята изгрява мрачното Средновековие (или по-точно, последната мрачна епоха оттогава насам).
Класическият свят умира бавно — западните и южни части на Европа падат преди инвазията на германските племена през IV и V век, но иначе цялата източна част на Римската империя (или както по-късно започват да я наричат — Византия), успява да оцелее още двеста години и повече. През VII и VIII век Северна Африка и Плодородния полумесец са завладени от арабски номади, вдъхновявани от новата религия на исляма. Но на Балканите и в Мала Азия гръцкоговорящата и християнизирана версия на римската цивилизация успява да се съхрани чак до унищожението на основната част от византийската армия от нахлуващите турски нашественици при Манзикерт през 1071 г. н.е. Оттам нататък тя се свежда единствено до незначителна област около Константинопол за още малко повече от столетие. Що се отнася до Източното Средиземноморие, там цивилизацията никога не умира. Под управлението на арабите и турците по тези места се появява една ислямизирана версия на класическата цивилизация, която не само че съхранява, а дори усъвършенства урбанистичния, литературен и търговски характер на тази култура. Всъщност, именно благодарение на тях можем да се радваме на значителния обем данни за традициите на класицизма и древността, достигнал до наши дни.
Мрачното Средновековие на Европа продължава с новите вълни завоеватели: готи, вандали, хуни, маджари и норвежци. Те превземат западните части на бившата Римска империя през V век, но продължават да нахлуват чак до X век. От 2000 г. пр.н.е. насам това е третият опит за разрушаване и опустошаване на цивилизацията, чиито корени, както видяхме, се намират в региона на Плодородния полумесец. И всеки път са били необходими векове наред, за повторно нареждане на пъзела на културата особено като се има предвид, че обикновено победителите номади е трябвало да свършат работата по реконструкцията. От всички области на първоначална поява на цивилизацията в Стария свят само Китай и до днес говори (в по-голяма или по-малка степен) езика на предците си. Във всички останали региони по света индоевропейските, тюркските и семитските езици на разнообразните нашественически вълни от завоеватели са унищожили изцяло оригиналните езици на първите народи.
Макар в Китай езикът и културата да издържат на напора на варварите, не същото може да се каже за неговия народ. Великата китайска стена не успява да се радва задълго на предимствата си като военно защитно съоръжение. Хуните нападат северните части на Китай през 304 г. н.е. (около седемдесет години преди фритигерн да смаже римските легиони при Адрианопол), като полагат основите на епоха на абсолютен хаос, който продължава четири века. А монголите от XIII век са още по-лоши — изчислено е, че войниците на Чингис хан избиват четиридесет милиона китайци, за да освободят северните райони на страната и да ги използват за отглеждане на своите стада. Ирак, който е бил обект на монголските нападения само за две години — от 1258 до 1260, е до такава степен опустошен и лишен от население, че чак през XX век успява да възстанови броя на жителите си от периода преди монголите.
Забавянията, пречките и изгубените шансове, изстрадани от цивилизацията през по-голямата част от нейната история, се дължат изцяло на тези спорадични, но напълно унищожителни катастрофи, причинени от номадските нашественици. И точно в тях се крие обяснението за относително скорошното възникване на понятието „прогрес“. Като се замислим, изминали са само седем века, откакто монголите са се разхождали преспокойно само на ден път с кон от Виена. И ако по това време те бяха завоювали Западна Европа, та дори и само за няколко години (като истински степни номади, те и без това не биха останали задълго, защото не биха могли да намерят задоволителни пасища за всичките си коне, както и не биха успели да поддържат задоволителна военна мощ по неравния терен на Западна Европа), напълно е възможно процесът на засилващи се настъпателни промени, който възниква в Европа през следващите векове и води до възникването на днешния модерен свят, все още да не бе започнал. Но след като завладява напълно Унгария и Полша, Чингис хан умира, а хората му предпочитат да се заемат с битките по унаследяване на престола на новата Монголска империя. Така Европа получава своя исторически шанс и видът цивилизация, която тя произвежда, успява да избута номадите до крайните предели на ирелевантността. Както и да ни доведе до ръба на пропастта.