Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
През древността и средновековието морските бойни действия били проста работа и често представлявали водната версия на сухопътния бой. Двете противникови флоти от галери, обикновено наброяващи стотици кораби, се подреждали една срещу друга по протежение на бреговата линия (като цяло, галерите предпочитали да виждат брега, тъй като нито корабите били годни за навлизане в дълбоки води, нито пък капитаните им владеели добрата навигация извън полезрението на бреговата ивица), след което се насочвали една срещу друга. Главната цел на корабите била да пробият корпусите си с бронзовите си тарани, или най-малкото да изпочупят веслата на вражеската галера (като междувременно смажат всички гребци от съответната страна), след което се връщали и разрушавали с тарана кърмата на извадения от строя противник. Често обаче те се оказвали застанали по дължина един до друг, като войниците от всяка галера се биели на палубата на едната или на другата галера. Точно така е станало и по време на битката в пристанището на Сиракуза през 413 г. пр.н.е., където почти двеста кораба водели битка в изключително ограничено морско пространство.
Много кораби се стълпиха в малкото пространство. Следователно атаките с тараните не бяха много… Когато корабите се срещнеха, войниците започваха да се бият един с друг, като всеки екипаж се опитваше да свали от борда вражеския. Поради тясното пространство често ставаше така, че три, а понякога и повече кораба се оказваха наблъскани един до друг, така че капитаните трябваше да мислят за отбрана от едната страна и нападение от другата… И оглушителният шум от всичките тези сблъскващи се кораби беше не само ужасяващ, но също така заглушаваше напълно заповедите, които даваха командирите.
Тукидид93
Най-големите морски битки в древността са се водили между Рим — предимно сухопътна сила в началото на Пуническите войни през 264 г. пр.н.е., и Картаген — изключително мощна военноморска сила, със съюзници и имоти в Испания, Сардиния, Сицилия и Южна Италия. Военноморското пристанище на Картаген (близо до днешен Тунис) е било изцяло плод на човешката ръка, а до него се стигало през търговското, което от своя страна било защитено от серия тежки железни вериги по протежение на целия вход. Вътрешността на военноморското пристанище представлявала огромно затворено морско пространство с диаметър около деветстотин метра, като в центъра му имало остров за работилници, които можели да поемат работата върху двеста галери наведнъж. Традиционната кар-тагенска квинквирема (с повече от един гребец на весло) носела на борда си екипаж от 270 гребци, 30 офицери и 120 войници, а картагенските корабостроителници били в състояние да произвеждат месечно до шестдесет галери.
По време на многобройните войни, които разтърсвали западната част на Средиземноморието в периода от 264 до 146 г. пр.н.е., когато Рим най-сетне побеждава Картаген, римляните постепенно се научават и да строят кораби, и да се бият с тях. И тук отново ставаме свидетели на забележителна скорост на производство. Малко след избухването на войната римляните си дават сметка, че ще се нуждаят и от флота, затова бързо копират дизайна на картагенците и за по-малко от два месеца създават флота от сто квинквиреми и двадесет триреми. По време на следващите морски битки, и особено при внезапните бури, които често връхлитали неустойчивите галери в открито море, загубите на човешки живот били изключително големи.
През 256 г. пр.н.е. при Екномус, близо до бреговете на Северна Африка, римска флота от 330 галери разгромява кар-тагенска флота със същите размери, като потапя тридесет кораба и пленява шестдесет и четири, което в човешки живот за картагенците означава загуба на тридесет-четиридесет хиляди мъже. А при завръщането й в Италия римската флота попада в силна буря близо до западния бряг на Сицилия, в резултат на което двеста и седемдесет от нейните кораби или потъват, или биват изхвърлени на брега — над петдесет хиляди мъже се удавят. Оттогава насам никоя друга морска битка не е завършвала с толкова многобройни човешки загуби.
Естеството и размаха на военноморското дело от преди две хиляди години налага два извода. Единият е очевидната и вече достатъчно често повтаряна характеристика на военното дело в периода на съзряване на битката — „устойчивото й състояние“. Хиляда и осемстотин години след битката при Екномус, през 1571 г. н.е., съюзническите военноморски сили на Западна Европа се бият с турската флота при Лепанто. Всяка страна разполага с повече от двеста галери, чийто дизайн въобще не би направил впечатление на корабостроителниците в древен Картаген. Тактиката на боя също не би изненадала никого — ако можеш, блъсни противника, ако не можеш — качи се на борда му. Само за един следобед при Лепанто се удавят близо тридесет хиляди мъже.
93
Ibid., 523–24.