Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Рим и Картаген не просто са строели огромни флоти бойни кораби, за да се бият един с друг — в определени моменти те дори са поддържали сухопътни войски на около три-четири фронта едновременно, разпределени по цялото протежение на западното Средиземноморие. Изтичането на човешки ресурси било огромно — изчислено е, че във върховата точка на Втората пуническа война през 213 г. пр.н.е., 29% от римските граждани от мъжки пол са били мобилизирани94 — ниво, което трудно може да бъде достигнато дори и при световните войни от миналия век. Въпреки че Римската империя в крайна сметка побеждава, само през последните две десетилетия на войната по бойните полета — сухопътни и морски — загиват цели 10% от мъжкото й население.95 Що се отнася до картагенците, техните загуби са на практика стопроцентови — към края на Третата пуническа война през 146 г. пр.н.е. не съществува не само империята им, но и самата столица Картаген е срината със земята, а онези от жителите й, успели да останат живи, продадени в робство. Не оцелява дори и езикът им. Един ядрен удар над Картаген е щял да сложи край на агонията им по-бързо — иначе резултатите надали се различават кой знае колко много.

Пуническите войни са забележителен пример (или поне най-добре документираният) за тотална война между две цивилизовани държави преди настъпване на съвременността. Според нашите дефиниции тоталната война съдържа три характеристики: способност за мобилизация на цялото годно население, наличие на необходимите ресурси, опосредстващи тази мобилизация, и военна технология за масово унищожение. От тези три Пуническите войни обхващат две — липсва единствено технологията, по очевидни причини. А това в крайна сметка означава единствено, че за разрушаването на Картаген просто е било нужно много повече време, отколкото би било днес. (И още една съществена разлика — случило се е само с едната страна във военния конфликт.)

Ала въпреки че примерът е достатъчно подходящ като илюстрация за начина как понякога войните, независимо от първоначалната си причина, могат да ескалират до крайни предели на насилието, достижими с наличните технологии, Пуническите войни въобще не могат да се сравнят по мащаби с войните на XX век.

Римската империя е притежавала комплексна и изтънчена цивилизация, ала в определени ключови аспекти тя се е отличавала драстично от нашата. Организационните й ресурси са били действително огромни, както се доказва и от склонността й към големи инженерни проекти на гражданското строителство, но интересите й към технологичните новости са били незначителни. Традицията за рационален и напълно безстрастен анализ, която римляните наследяват от древните гърци, започва да се прилага систематично и към политическите, юридически, военни и културни проблеми, но почти не засяга икономическите или научни теми, които са ключови за промяната на вековните условия на обществения договор и отприщване на новите технологии. В продължение на цялото си съществуване Римската империя си остава предимно необразовано селско общество, в което наличието на многобройно и все по-нарастващо робско население прави всички отклонения от съществуващите политически и икономически отношения непривлекателни за шепата милиони, които имали право да изказват мнение. Рим живее и умира по калъпа на класическата цивилизация на древността, без да даде абсолютно никакъв знак, че е годен да излезе от статуквото. И затова естественият му ареал на обитаване е бил именно този период на съзряване на битката, на плаването й в открито море.