Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Едва няколко века по-късно, когато Рим завладява цялото Средиземноморие и неговите легиони охраняват граници, простиращи се от Шотландия до Судан, броят на войниците се доближава до максимума, който предмодерните земеделски общества са били в състояние да поддържат. В началото на новата ера, някъде около I век, населението на средиземноморския регион наброява близо шестдесет милиона души, а общият брой на войниците, в това число не само войските на легионерите, но и кавалерията, и помощните войски, е не много повече над триста хиляди. Дори и в края на III век н.е., когато населението нараства до сто милиона и варварските набези по границите стават все по-сериозни, римската армия никога не надвишава 750 хиляди войници.96

Иначе римската армия е била изключително добра, а в доста отношения и много модерна. Войските са били приемливо платени, отлично обучени и можели дори да се надяват на сносна пенсия, ако успеели да доживеят пенсионирането си. В лицето на центурионите римляните са можели да се похвалят с първите професионални офицери в историята на човечеството. Случвало се е понякога и да губят битки, но в дългосрочен план са победили всички останали армии на тогавашните цивилизации. Срещу номадските племена никога не е било необходимо да се бие, защото, след нашествията на кимерийците и на скитите през VII век пр.н.е., точно в периода на зараждането на Римската империя, на цивилизования свят в Европа и Близкия изток не му се е налагало да се справя с нито една мощна варварска инвазия в продължение на близо хиляда години. Ала някъде тогава климатичните промени и нарастването на населението в сърцето на Централна Азия отново принуждават номадите да тръгнат на път, и няколко поколения по-късно „взривната вълна“ достига и границите на Римската империя. В крайна сметка империята е смазана от конете на варварите, а с нея загива и по-голямата част от европейската цивилизация. Трябва да изминат още хиляда години, докато тя успее да възвърне предишния си блясък.