Уитни моя любов
- Автор: Макнот Джудит
- Серия: westmoreland #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Уитни моя любов». Краткое содержание книги:
Но там я очаква горчиво разочарование — баща й е разорен и урежда брака й с херцог Клейтън Клеймор. Уитни е разгневена от „сделката“ и не може да се примири да бъде продадена като робиня. Тя дори не подозира, че херцогът е тайнственият мъж, с когото се е запознала на един маскен бал в Париж, и към когото е изпитала странно привличане. Започва да крои планове за бягство с Пол, но е потресена, когато разбира, че нейният кумир се интересува само от зестрата й. Неочаквано Уитни открива, че изпитва непреодолима страст към човека, когото смята за натрапник в живота си… ала все още мечтае за съвършената любов.
Източник: http://pe-bg.com/?cid=3&pid=2482
— Доста по-добре от първия път — отбеляза безстрастно той, — но все пак трудно може да се каже, че…
Уитни притисна устни към неговите, прекъсвайки започналия коментар. Трябваше да го накара да й отвърне. Топлият му дъх се смесваше с нейния, устните му вече помръдваха, но в мига, в който тя реши да се отдръпне, Клейтън направи същото. Тя отстъпи назад и го погледна. За пръв път осъзна, че докато го целуваше, той дори не я беше докоснал. Целувката й изобщо не го беше развълнувала.
— Мразя те заради това, което ме принуждаваш да правя — прошепна унизено Уитни. Не смееше да го погледне в очите. Беше сигурна, че ако го стори, ще срещне до болка познатия присмех.
Клейтън не беше развеселен, а бесен. За пръв път, откакто се помнеше, не беше в състояние да контролира реакциите си. Неопитната целувка, леките докосвания бяха накарали тялото му да тръпне в неудържима страст. И докато се бореше да запази поне външно самоконтрола си, тя му заявяваше, че го мрази.
Той хвана брадичката й и изви лицето й към своето.
— Беше много по-добре. — Гласът му прозвуча успокояващо. — Този път вече наистина ще си вземем сбогом.
Сбогом? Омразата й мигновено се изпари. Значи се сбогуваха и никога вече нямаше да се видят?
Погледът й се спря върху тъжното му лице. Това лице можеше да бъде толкова красиво, когато се озаряваше от момчешката му усмивка! Уитни обичаше спокойствието и увереността, които се излъчваха от плътния му глас и широките му крачки. Възхищаваше се на способността му винаги да изглежда доволен от себе си и от онова, което го заобикаля. Притежаваше всички качества, които трябваше да има един мъж, със съжаление си помисли тя.
Устните му се приближиха към нейните.
— Ще продължим ли там, откъдето спряхме? — предложи нежно Клейтън.
Уитни разтвори устни и внезапно усети, че у нея се надига желание.
— Не, аз… — опита се да овладее емоциите си тя, но той не я остави да довърши.
Устните му настойчиво се впиха в нейните и тялото й затрепери Уитни се притисна като обезумяла към него и ръцете й се вкопчиха в широките му плещи.
— Отегчавам ли те? — прошепна между целувките Клейтън. — Би ли нарекла това „гадно“ или „безсрамно“?
Тя се ядоса. Този мъж имаше нахалството да й го връща, повтаряйки собствените й думи. Уитни впи нокти в китките му, опитвайки се да се освободи, но той продължаваше да я целува жадно, без да обръща внимание на усилията й. Желанието й нарастваше едновременно с гнева.
— И сега ли си представяш, че те целувам не аз, а Севарин? Кажи!
Уитни отпусна ръце. Изглежда, нещата, които и пели малко му беше казала, го бяха засегнали жестоко. Клейтън винаги изглеждаше имунизиран срещу обиди и упреци и тя дори не допускаше, че би могла да го нарани с дума или с жест. Очевидно се беше лъгала.
— Кажи ми колко мразиш да се докосвам до теб — като обезумял изсъска той и впи потъмнял поглед в лицето й. — Моите ласки те отвращават. Кажи ми го сега или никога, никога повече не го повтаряй.
Сърцето на Уитни се сви от неподозирана нежност и болка. Тя с мъка преглътна, а очите й се насълзиха.
— Аз… не мога.
— Не можеш да ми кажеш, че те отвращавам? Защо?
— Защото само преди пет минути ме предупреди никога вече да не те лъжа — прошепна с треперещ глас тя.
Забеляза как на лицето му се появява маската на цинично безразличие и побърза да покрие устните му със своите, преди Клейтън да е казал нещо, с което би наранил и двамата. От устата му се посипаха яростни ругатни и той понечи да се освободи от ръцете й, здраво обвили шията му.
— Клейтън, недей! Моля те! О, моля те! — изхълца отчаяно Уитни и от очите й рукнаха сълзи. Вкопчи се още по-здраво в него и започна да обсипва лицето му с целувки.
Ръцете му се спряха на талията й и направиха нов опит я отблъснат, но тя се притисна още по-плътно към тялото му. Докосна с език устните му и Клейтън се стегна, продължи да изследва устата му с език, надявайки се отчаяно да получи отговор. Реакцията му не закъсня и накара тялото й да експлодира. Уитни простена и го целуна още по-страстно и нетърпеливо.
Клейтън обгърна с длани лицето й и се вгледа нежно в него. Страстта още гореше в погледа му.
— Ти, красиво, чудесно малко глупаче! — прошепна той и отново наведе глава към нея.
В тялото й се разля огън и Уитни почувства, че нищо друго, освен да бъде близо до него, нямаше значение. Дланите му галеха гърдите й, плъзгаха се надолу към бедрата й и се връщаха обратно.