Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
— И то дотолкова — добави Пенкроф, — че не зная добре ли направихме, че го доведохме тук.
— Разбира се, че сте направили добре, Пенкроф — отвърна бързо инженерът.
— Но тоя нещастник няма вече разсъдък!
— Засега може би не — отвърна Сайръс Смит, — но само преди няколко месеца тоя нещастник е бил човек като вас и като мене. И кой знае какво ли ще се случи с последния останал жив измежду нас, след като остане дълго време сам на острова? Горко на оня, който е сам, приятели, и трябва да знаете, че самотата бързо помътнява разума, щом като сте намерили тоя клетник в такова състояние!
— Господин Сайръс — запита Хърбърт, — какво ви кара да смятате, че тоя нещастник е подивял само от няколко месеца?
— Бележката, която намерихме, е писана наскоро, момчето ми — отвърна инженерът, а само корабокрушенецът е могъл да я напише.
Хърбърт разказа с няколко думи как беше минало пътуването и подчерта любопитния случай със сякаш временното пробуждане на разума на пленника, когато за миг той пак стана моряк в най-страшната буря.
— Добре, Хърбърт — похвали го инженерът. — С право отдаваш толкова голямо значение на тоя случай. Нещастникът трябва да не е неизлечим и отчаянието го е довело до състоянието, в което се намира днес. Но тук той ще бъде пак с хора и щом като в него е останала душа, ние ще я спасим!
И при пълно съчувствие от страна на инженера и за крайно учудване на Наб корабокрушенецът от остров Табор бе измъкнат от каютата си на носа на „Бонадвенчър“ — щом стъпи на сушата, той най-напред се опита да избяга.
Но Сайръс Смит се приближи, сложи властно ръката си на рамото му и го погледна много кротко. Клетникът в миг сякаш се покори, успокои се малко по малко, сведе очи, склони глава и не се противи повече.
— Горкият човек! — прошепна инженерът.
Сайръс Смит го разгледа внимателно. Ако се съдеше по външността му, в тоя нещастник нямаше вече нищо човешко, но Сайръс Смит, както и дописникът преди, откри в погледа му сякаш недоловима искра разум.
Решиха изоставения или по-скоро непознатия — защото така вече щяха да го наричат новите му другари — да остане да живее в една стая в Гранитния дом, откъдето всъщност не можеше и да избяга.
По време на обеда — Наб беше избързал, тъй като дописникът, Хърбърт и Пенкроф умираха от глад — Сайръс Смит поиска да му разкажат подробно всички случки, свързани с издирването на острова. Той се съгласи с другарите си, че непознатият беше англичанин или американец, тъй като името „Британия“ навеждаше на тая мисъл, а освен това на инженера се стори, че през рошавата брада, през гъстата четина, която му служеше за коса, различава отличителните черти на англосаксонеца.
— Вярвате ли, Сайръс, че ще успеем да го направим пак човек? — запита дописникът.
— Да — отвърна инженерът.
След обеда Сайръс Смит и другарите му слязоха от Гранитния дом и се върнаха на брега. Разтовариха „Бонадвенчър“ и инженерът прегледа оръжието и сечивата, но нищо не му помогна да установи самоличността на непознатия.
Двете бурета с барут и сачмите, както и кутиите с капсули бяха също посрещнати с възторг. Решиха даже да си направят малък погреб извън Гранитния дом или пък дори в горната пещера, където нямаше никаква опасност от взрив. Все пак щяха да продължават да си служат с пироксилина, тъй като с него вече имаха прекрасни постижения и нямаха никаква причина да го заменят с обикновен барут.
Като разтовариха кораба, Пенкроф каза:
— Господин Сайръс, мисля, че ще бъде разумно да приберем „Бонадвенчър“ на безопасно място.
— Няма ли да бъде удобно край устието на Благодарност? — запита инженерът.
— Не, господин Сайръс — отвърна морякът. — Повечето време той ще лежи на пясъка, а това ще го повреди. Знаете ли, той е много добър кораб и устоя знаменито на страшната буря, която ни връхлетя на връщане! Порт Балон е най-подходящото пристанище за кораба ни.
— Добре, Пенкроф, закарайте вашия „Бонадвенчър“ там, макар че аз предпочитах да ни бъде повече под око. Все пак ще трябва, когато ни остане време, да му нагласим пристанище.
— Знаменито! — извика Пенкроф. — Пристанище с фар, с вълнолом и с док! Ах, господин Сайръс, с вас винаги всичко се постига много лесно!
— Да, драги ми Пенкроф — отвърна инженерът, — но при условие все пак, че и вие ще ми помогнете, защото вие вършите три четвърти от нашата работа!
И Хърбърт, и морякът се качиха на „Бонадвенчър“, дигнаха котва, разпериха платната и попътният вятър ги откара бързо до нос Лапа. След два часа корабът си почиваше в тихите води на Порт Балон.
Най-напред, привикнал на простор, на безгранична свобода, на която се радваше на остров Табор, непознатият изпадна в глуха ярост и имаше опасност да се хвърли на брега от прозорците на Гранитния дом. Но малко по малко той се укроти и можеха да го оставят да се движи свободно.