Роби на позора
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роби на позора». Краткое содержание книги:
Въпросното жилище се състоеше от всекидневна с два прозореца и спалня с един прозорец. Още с влизането си князът се отправи към транспарантите да огледа шнуровете.
— Не е тук — констатира. — Отворете спалнята!
Когато това стана, той пристъпи към прозореца.
— Аха! Заповядайте, хер съдебен съветник! Погледнете!
Показа червения пасмантериен шнур, от който липсваше едно парче. Явно беше откъснато.
— Ваша светлост — слиса се служителят. — Как е възможно да го знаете?
— За това по-късно. Извадете, моля, въпросното парче. То съвсем очевидно е било откъснато от тук.
— Ето го. Да сравним. За Бога, съвпада! Дори влакната си прилягат и се вмъкват едни в други съвсем точно.
— Това е, в което исках да се убедя. Засега то е достатъчно.
И обръщайки се към портиера, продължи:
— Хер съдебният съветник ще вземе ключовете за тези две стаи. Вие ще имате задължението да не казвате на никого, че сме били тук, дори на вашия господар. Престъпването на тази заповед ще има най-сериозни последици за вас. Разбрано?
— Аз ще се подчиня, Ваша светлост, ама моята жена…
— Аз не я видях.
— Излязла е.
— В такъв случай няма да казвате и на нея. Виждали ли сте от онова време тази фройлайн Фон Вартенслебен?
— Не.
— А ще я познаете ли?
— Веднага! Със сигурност!
— Добре! И така, мълчете! Ние тръгваме! Адио!
Съдебният съветник заключи вратите и прибра ключовете. Когато седнаха отново във файтона, князът назова една улица, намираща се близо до Петрикирххоф. Слязоха там, за да не разбере файтонджията коя е целта им. После се отправиха пеша към гробището. Съдебният съветник бе мълчал по пътя. Сега каза:
— Ваша светлост счита тази Вартенслебен за майка на детето, което сме приели за дете на Лаура Вернер?
— Да. Откъснатият транспарантен шнур е първата брънка от доказателството, което ще приведа. А, тук стои един хер, а там — друг.
Бяха влезли в гробището. В единия ъгъл беше застанал един мъж, в срещуположния край втори, а от Дома на покойника тъкмо излезе трети.
— Прокурорът, обержандармът и съдебният лекар — отбеляза директорът на съда.
— Чудесно! Господата дават вид, сякаш не се познават. Това ми е приятно. Осведомете ги, моля, небиещо на очи да се отправят един след друг и по възможност тайно към намиращите се зад гробището плевници. С хер Холм ще ви чакаме там.
Той се отправи с Холм към посоченото място. Другите дойдоха по различни пътища и бяха убедени, че никой не ги е забелязал.
— Майне херен — поде князът — касае се за доказване невинността на едно момиче, осъдено като детеубийца. Хер съдебен лекар, възможно ли е след четири години по останките от едно дете да се докаже, че е починало от естествена смърт.
— Не. Трупът ще се е разложил.
— А в случай че се е вкаменил, калцирал?
— Това е изключително рядък случай. Не може нищо да се каже, докато не бъде изследван трупът.
— Е, нека видим. Хер доктор, отворете, моля!
Тези думи се отнасяха за Холм. Те се намираха точно при мястото, където бе скрит детският труп. Холм коленичи, отстрани отломките и го измъкна. Господата, особено съдебният съветник, бяха изумени. Съдебният лекар хвърли един поглед на трупа, опипа го с ръка и попита:
— Ваша светлост, нещо ми се върти из ума… Това да не би да е детето на Вернер, което напразно търсехме навремето?
— Да.
— Спомням си случая много точно. Аз трябваше да прегледам трупа. Интересна, крайно интересна находка — както за лекаря, така и за съдията. Но кой е скрил това детско трупче тук?
— Майката на другото дете, истинската убийца, хер директор.
— Значи Вернер все пак не е излъгала?
— Тя е казала истината. Била е осъдена невинна. Можела е да бъде наказана само за неизвършената регистратура, понеже от чувство за срам не е съобщила за раждането и смъртта на детето.
Междувременно се беше стъмнило. Можеха да се различават само най-близките предмети.
— Сега какво? — попита обержандармът.
— Ще затворим дупката — отвърна князът. — Хер съдебният съветник и хер съдебният лекар ще вземат трупа. А вие, хер обержандарм, ще имате добрината да ме придружите за извършването на един арест.
— Свързан с намирането на този труп?
— Да.
— Да не би на Вартенслебен? — попита съдебният съветник.
— Не, засега на две нейни съучастници. Аз ще предоставя на вас онова, което трябва да се извърши най-напред по отношение на този труп, но имам причини да помоля за възможно най-голяма дискретност, тъй като това ще ме улесни в арестуването на убийцата.
— Аха! Вие знаете къде се намира Вартенслебен?
— Мисля, че знам — гласеше сдържаният отговор. — Но преди да ви помоля да направите решаващия ход, искам да направя работата си още по-сигурна.