Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Игор Незнакомов опакова немитите съдове, сервира ни обелени мангови плодове за десерт и след това се качи в леглото си с укалелето в ръце.
Игуаното беше първият обитател, който открихме, че е ял от бананите, но къде бяха ония, които са яли манговите, с твърда черупка плодове. Тях обичаха маймуните и слонът — тоя сакат, безобиден, с интересна глава горски обитател, който се пази да не падне на земята.
Един лъч светлина от петромакса през прозореца прорязваше мрака. Между листата на апеапе и една палма се очерта главата на ягуар, чиито очи светеха като разпалени въглени. Начинът, по който той се приближи до камиона, показваше, че има някакво намерение. Едва ли някога беше имал друг случай да види подобна неподвижна клетка в неговото царство да издава плачуща мелодия. Чух го, когато се качи на стъпалата и почна да души миризмата от пърженото игуано. Но за проклетия се обади гърлено една дървесна жаба, последвана от кикотенето на маймуните. Изненадан, ягуарът изрева и се хвърли настрана. Стреснат от тоя раздиращ мрака рев, Игор Незнакомов остави укалелето, скокна от кревата и гръмна през прозореца. Ягуарът избяга. Когато изнесохме и двата петромакса Да го дирим, забелязахме в една хралупа, удължил от страх острата си муцуна, че ни гледа с големите си очи един опус. С мъка го измъкнахме от дупката. Уловил се за ръба, той се дърпаше навътре. Когато излезе целият, оказа се, че е майка. На цицките му висяха осем малки, голи, големи колкото мишки бебета. Убихме го, защото се катери по дърветата и яде яйцата на птиците.
Когато загасихме петромаксите, полюбопитствувахме да видим как изглеждат гирляндите на апеапе.
В невидимото пространство на мрака се виждаха между листата на апеапе светещи бели цветчета, които не бяхме забелязали. Като малки звезди тия цветчета изпускаха от средата си сноп бледа, но доста силна светлина. Това ни накара да обърнем вниманието си и върху палмите. Открихме, че скриват горе, високо между листата си, малки кокосови плодове с много твърда черупка, под която се съхраняваше прекрасен крем ванилия.
Загубени в тая интересна растителност от апеапе, палми, мангови дървета и диви банани, ние не знаехме в коя посока Да се движим. Изгряващото слънце тук нямаше достъп. Само едно слабо разведряване на светлината Оказваше, че не е нощ. На сутринта потърсихме светещите бели цветчета и открихме, че са сгушени във всеки лист на паразитното растение апеапе — шест малки бели листенца ограждаха по едно снопче в кръг от жълти влакна, които изпускаха светлината нощем. Това установихме, като откъснахме няколко листа и ги проверихме на следната нощ в камиона.
За закуска нападнахме дивите банани. До едно от банановите дървета се търкаляше червен плод от палмата азахи. Погледнахме нагоре и забелязахме, че високите палмови дървета са азахи. На всяко дърво имаше по няколко червени ореха, които ни накараха да захълцаме от възторг.
— Но как да се качим по хлъзгавото стъбло? — попита Иван Горилата, на когото потекоха лигите.
— Тия палми са наши, ние разполагаме с тях, ако се разсърдят маймуните, да им са здрави гащите — каза Игор Незнакомов. — За нищо на света няма да се откажа от тоя сладолед. Почвам — и замахна с мачета да сече една палма азахи.
Изхабихме всички мачети, за да свалим само едно палмово дърво с десетина ореха. С взрив в корените свалихме още осем палми и се запасихме с около 90 ореха, чието съдържание от розов сладолед ни възвърна за много дни загубения вкус. Розовият крем, подобен на млечен сладолед, се разтопяваше в устата ни.
Събирането на орехите и свалянето на палмите ни отне целия ден. Привечер ни направи официално посещение един свиреп мравояд от рода на така наречените тамандуа, който нападна със силните си предни крака дупките, изровени от съборените ладии. Беззъбата му уста се завираше в дупките и изваждаше нещо, което не можеше да видим в тъмнината. На всеки случай мравоядът не се смути от камиона, в който нареждахме червените кокосови орехи. А и ние нямахме време да се занимаваме с него. Чувахме само как рови и хвърля пръстта. По-късно с помощта на петромакса го открихме, че дълбае в корена на една паднала палма. За да се позабавляваме, гръмнахме му само веднъж. Сигурно ранен, мравоядът излая и избяга.