Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Чудесно — каза тя, без да се замисли. — Вече си спомня почти всичко.
Тишината от другата страна я озадачи.
— Е, не всичко — поправи се тя. — Не може да си спомни последната мисия.
— Разбирам — каза Джейсън. В гласа му прозвуча тревога. — Но си спомня някои неща отпреди това?
— Да — отговори тя, питайки се какво ли е направил, за да се чувства толкова нервен.
Хрипливото му дишане прозвуча в ухото й.
— Знаеш ли какво, Хелън — каза Милър, а гласът му стана напрегнат и се извиси, — той никога няма да те направи щастлива.
Хелън направи гримаса. Намесата на Джейсън сега беше още по-нежелана откогато и да било.
— Може и да е вярно — съгласи се тя, изпълнена със силна неприязън към него, — но пък същото се отнася и за теб. Ще предам съобщението от капитана. — Тя щракна капачето на мобифона. — Какъв недодялан тип!
— Кой се обади?
Тихият въпрос на Гейб я стресна и тя изпусна апарата, който тракна на пейката и падна през една пролука между дъските.
— Милър — призна тя и рязко се наведе да го вдигне. — Винаги ли така се прокрадваш зад гърбовете на хората?
— Преди секунда видях, че ме търсиш — отвърна той и заобиколи пейката. Застана пред нея, скръстил ръце на гърдите и наклонил подозрително глава на една страна.
— Търсех те — каза тя. — Джейсън се обади, за да предаде съобщение от твоя командир. ФБР са намерили материала, който си изпратил от Северна Корея! — Тя му се усмихна очаквайки да изпадне във възторг. — Лъвит иска да те види през уикенда. В момента е извън града. Може би сега ще пожелае да се върнеш в отряда, особено като се има предвид, че спомените ти се възвръщат.
За нейно удивление Гейб трепна уплашено, вместо да се усмихне. Той я стресна, като седна изведнъж на пейката и притисна с длан дясното си око.
— Миличък, добре ли си? — попита го тя загрижено. Така бързо беше седнал, сякаш се опасяваше, че ще припадне.
Гейб надникна към нея изпод дланта си и й отвърна с крива усмивка.
— Миличък? — троснато изрече той. — Сега вече съм миличък? — Изкиска се доволно, а после простена. — Господи, какво има в този човек, че ме заболява главата от него?
— Кой, Лъвит ли?
— О, да. И от него ме заболява главата — призна Гейб. После попита, като разтриваше слепоочието си и я гледаше втренчено през премрежените си клепачи:
— Защо Милър има номера на мобифона ти?
Хелън въздъхна.
— Идеята да си купя телефон беше негова. Настояваше, че Малъри имала нужда да се свързва с мен.
— Аха, правилно — Гейб отново изохка. — По дяволите!
— Ще се оправиш ли? Мисля, че имам аспирин в чантата — започна да рови в нея.
— Трябва да си вървим у дома — рязко каза Гейб и тонът му прозвуча прекалено грубо за създалата се ситуация.
— Добре — съгласи се Хелън, искрено притеснена за него. Дали не започваше да се чувства прекалено объркан от присъствието й, или просто го болеше главата? — Достатъчно дълго стояхме тук. Успя ли да се видиш с някои от старите си преподаватели?
— Да — отвърна той и се намръщи.
Хелън повика дъщеря си, която стоеше в края на дъсченото кейче на плажа:
— Малъри, време е да тръгваме!
— По-тихо — умолително каза Гейб.
— Извинявай.
Опита се да му помогне да се изправи, но той я отблъсна. За компенсация хвана ръката й, стисна я здраво и така заведе Хелън чак до колата. За щастие, сутринта бяха оставили вещите си в багажника на колата.
Хелън щеше да се обади на майка си и да им каже да не ги чакат за обяд.
Потеглиха и налетяха на силна буря. Гейб се взираше през замъгленото предно стъкло в магистралата отпред. Линиите, разделящи платната на междущатското шосе 95, сякаш се сливаха една с друга, макар че навярно това бе зрителна измама. Докато Хелън шофираше, той като че ли бе заседнал някъде на границата между съня и будното състояние, неспособен да я премине, в която и да е посока. Какво му ставаше? Новината, че от ФБР са намерили файловете, трябваше да го хвърли във възторг. Едногодишното му пребиваване в ада не беше напразно. Беше се представил добре не само защото бе успял да избяга, но и защото бе донесъл достатъчно разузнавателна информация, за да попречи в значителна степен на дейността на севернокорейските терористи.
Лъвит искаше да говори с него през уикенда. Както бе казала Хелън, след като спомените му се възвръщаха, не след дълго щяха да го върнат отново на активна служба.
Тогава защо само при споменаването на името на Милър бе получил силно главоболие? За да се справи с него, Гейб бе предпочел да вземе дневната си доза дексамфетамин вместо аспирина на Хелън, но това като че ли само притъпи сетивата му. Имайки предвид опасенията на капитан Трой, наред с тези на Себастиан и Ърнест Форестър, не можеше да си позволи да се разхожда наоколо като зомби. Трябваше да стои нащрек, при положение че все още представлява мишена.