Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Докато Айез Седай пристъпваха по улицата, Елейн долови края на разговора им, въпреки че не можа да схване нито повода, нито темата му.
— …ще презрат избора ни, Карлиня — говореше огненокосата Шериам, — но те тъй или инак ще презрат всеки наш избор. По-добре да държим на решението си. И недей пак да ми изброяваш доводите си против.
Морврин, нисичка Кафява сестра с посивяла коса, изсумтя:
— След толкова обработка на Съвета ще ни е трудничко да ги разубедим.
— Стига никой владетел да не ни се присмее, какво ни е грижа? — отвърна разгорещено Миреле — най-младата от шестте.
— Че кой владетел би се осмелил? — попита Аная, досущ като жена, попитала кое хлапе би се осмелило да стъпи с кални крачета по чергите й. — Във всеки случай, никой крал или кралица не знае какво става между Айез Седай. Може да ни притеснява само мнението на Сестрите, не тяхното.
— Това, което мен ме безпокои — отвърна хладно Карлиня, — е, че ако ние можем лесно да я насочваме, то и други ще могат да я подвеждат лесно. — Бледата Бяла винаги беше хладна, дори студена като лед.
За каквото и да си говореха, явно нямаха никакво желание да го обсъждат пред Елейн и другите, защото малко преди да стигнат до тях, млъкнаха.
Реакцията на Сюан и Леане спрямо новодошлите беше да се обърнат рязко с гръб една към друга, все едно че пристигането на Айез Седай е прекъснало размяна на остри думички. Колкото до Елейн, тя бързо огледа роклята си. Беше си подходящата бяла със седемте ивици. Не знаеше какво точно изпитва по този повод — че се появява за тях в подходящата рокля, без да се замисля. Готова беше да се обзаложи, че Нинив си е сменила премяната преди появата им. Но пък и Нинив беше по-малко боязлива от нея и все се бореше с ограниченията, които сама бе избрала да приеме. Как изобщо щеше да може да управлява Андор? Ако майка й беше умряла. Ако.
Шериам, възпълничка и с високи скули, извърна зелените си очи към Сюан и Леане и в миг на раменете и се появи шал със сини ресни.
— Ако двете най-сетне не започнете да се разбирате, заклевам се, че ще ви пратя на Тиана. — Прозвуча като нещо повтаряно твърде често и вече загубило сериозността си.
— Работихте заедно достатъчно дълго — каза Беонин с тежкия си тарабонски акцент. Очите й бяха синкавосиви и винаги изглеждаха смаяни. Всъщност нищо не можеше да изненада Беонин. Нямаше да повярва, ако някой й кажеше, че слънцето изгрява сутрин, освен ако сама не го видеше, а и да не изгрееше, едва ли щеше да се изненада. Такова нещо само щеше да потвърди, че е била права, като е искала доказателства. — Можете и трябва отново да заработите заедно.
Беонин го изрече тъй, сякаш го беше казвала толкова често, че вече нямаше нужда да го помисля дори. Всички Айез Седай отдавна бяха свикнали със Сюан и Леане. Започнали бяха да се държат с тях като че ли трябваше да се оправят с две момиченца, които непрестанно се дърлят. Айез Седай наистина имаха склонност да гледат на възрастните като на дечица. Дори на тези двете, които някога бяха техни Сестри, че и доста повече.
— Прати ги на Тиана, ако искаш, но не ми говори сега за това. — Елейн не мислеше, че мургавата красавица е ядосана на Сюан и Леане. Навярно не беше ядосана на никого и за нищо определено. Просто нравът й беше непостоянен, нещо забележително дори за Зелените. Златистожълтата й рокля стана с високо деколте, но с овален прорез, разкриващ горната част на гърдите й; носеше и много странен накит, като широк сребърен нашийник с висящи на него три малки ками, чиито дръжки се губеха в пазвата й. Четвърта кама се появи и изчезни така бързо, че можеше и да се вземе за плод на въображението. Тя изгледа Нинив от глава до пети, сякаш търсеше нещо нередно. — Ще ходим ли в Кулата, или няма да ходим? Ако ще го правим, дайте поне да свършим нещо полезно.
Елейн вече знаеше какво толкова ядосва Миреле. Отначало, когато двете с Нинив бяха дошли в Салидар, се срещаха с Егвийн на всеки седем дни в Тел-айеран-риод, за да си кажат какво са научили. Което не винаги беше лесно, тъй като Егвийн винаги беше придружавана от поне една от айилските сънебродници, при които се учеше. Срещите с някоя от Мъдрите винаги бяха болезнени. Във всеки случай, това бе приключило, след като стигнаха в Салидар. Този вътрешен съвет на шестте Айез Седай бе наложил главенството си над тези срещи, макар да знаеха за Тел-айеран-риод съвсем малко повече от това как да стигнат до него. Това бе станало малко след като Егвийн бе пострадала и се получи така, че Айез Седай се озоваваха лице в лице с Мъдрите — две групи властни жени, решени да не отстъпват нито крачка.