Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Хиеро си спомни стрелящите с мълнии оръдия на Нечестивия и молчаливо поклати глава.
Обливаните от щедри слънчеви лъчи води на Вътрешното море кипяха от живот. Ята риби изскачаха на повърхността, за да търсят храна, и след това отново се устремяваха надолу. Над вълните се стрелкаха птици, които зорко се оглеждаха да търсят плячка. Когато корабът минаваше в близост до малки острови, към него се устремяваха големи, тюленоподобни зверове, които гръмогласно ревяха и демонстрираха яки, зъбати челюсти. Капитанът наричаше тези животни отри и се стремеше да ги избягва.
— Те имат вкусно месо и отлична кожа — обясняваше той, — но са опасни и за лова им трябва да сме цяла флотилия с опитни харпунери.
Утрото на петия ден от плаването беше ветровито и облачно. Силно чукане по вратата събуди Хиеро и Лучара.
Когато свещеникът излезе на палубата, там вече бяха брат Алдо и капитан Хаймп. Те наблюдаваха големия тримачтов кораб с опънати платна, който догонваше „Морска дева“. Хиеро видя, че разстоянието между двата кораба бързо се скъсява. Палубата на преследвача беше почерняла от въоръжени хора. Оръжията им зловещо пробляскваха. На мачтите се вееха черни флагове, а по платната бяха изрисувани червено-сини чудовища.
Хиеро се обърна към стария единадесетник:
— Нечестивия ли е?
— Не, — дойде мисловният отговор. — Това са пирати, жестоки като хищници. Впрочем, нищо чудно да са свързани с Нечестивия. Можеш ли да провериш това?
Хиеро затвори очи и концентрира менталното си поле. Скоро той разбра, че брат Алдо е прав. Екипажът на чуждия кораб беше многочислен. Свирепите моряци приличаха по-скоро на глутница вълци, подгонили беззащитни елени, отколкото на хора. От техните мозъци се излъчваше обикновена човешка ярост и жажда за плячка, същите древни и примитивни инстинкти, с които първите пирати три хиляди години преди Христа подгонвали търговските съдове.
Но разумът на човека, който предвождаше шайката главорези, беше екраниран! Свещеникът само усещаше властната злобна сила. Дори когато пробва новооткрития по време на затвора в острова на Смъртта ментален канал не успя да прочете никаква мисъл. Да, Нечестивият се учеше от грешките си много бързо! Кога успя да създаде прибори или система от методи и тренинг, за да неутрализира телепатичното оръжие на Хиеро?! „И все пак мисловното опипване по моя метод не е безполезно,“ — помисли си той. „Четири съзнания на този кораб са защитени, а всеки друг член на екипажа мога да контролирам леко“.
Хиеро концентрира менталното си поле върху пирата на кормилото. Той се наричаше Хорг и животът му представляваше верига от престъпления, насилия и грабежи. „Бързо, човече, бързо завъртвай кормилото на заден ход! Животът ти е в опасност! Опасност отпред! Корабът ще потъне! Не се бави, бързо назад!“
Приглушеният вик на капитан Хаймп го извади от транса и свещеникът отвори очи. Той видя, че преследващият ги голям кораб завива, а платната му са увиснали. Внушението успя! Хиеро отново затвори очи, за да продължи въздействието, но разбра, че е закъснял. Хорг агонизираше. Гърлото му бе пробито от стрела. Врагът не беше глупав и не губеше време. Все пак „Морска дева“ спечели четвърт миля.
Почти целият й екипаж се беше стълпил на кърмата и напрегнато следеше странната маневра на пиратския кораб. Когато последният отново пое стария курс се разнесе всеобщ стон на разочарование, а Хаймп изруга. Той забеляза излезлите навън моряци и им нареди да се върнат по местата си и да продължат работата. След минута на кърмата отново бяха само капитанът, кормчията, пътешествениците и тройката, обслужваща стрелометната машина.
Хиеро концентрира менталното си поле върху новия вражески кормчия, но както можеше да се очаква, той беше човек с екраниран разум. Тогава Хиеро проникна в съзнанието на най-близко застаналия до него моряк. Името му беше Гамер, а похожденията и мислите му бяха дори по-отвратителни от тези на Хорг.
„Кормчията е твоят най-опасен враг. Той те мрази. Той иска да те убие! Трябва да го изпревариш! Сега! Веднага! Удряй!“ Хладно и пресметливо Хиеро разпалваше жажда за разправа. Той не възнамеряваше да се церемони повече с тези животни, които по някакъв Божи каприз приличаха на хора.