Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Нима ще почнем да обсъждаме и времето, сякаш вчера не се случи нищо, като че ли ти не ме отмъкна от моята сватба!
— Омъжи се тогава за мен — каза спокойно той в отговор на нейната разпалена тирада.
— Нямам желание да се омъжвам за човек, който ми изпрати само една безлична бележка, откакто напусна Трий Кингс. Не смятам да се свързвам с мъж, който се сети за мен само защото нося неговото дете. Не искам съпруг, който потъпква моята воля. Нима това не е познатото мъжко чувство за собственост? Е, аз не искам да съм отново собственост на някого.
— Съжалявам за това, че не ти писах… както и за начина, по който се появих отново в твоя живот. Не става въпрос за собственост, нито пък върша това по някакво задължение, Елизабет.
— Какво е тогава, ако не е задължение? Нима искаш да кажеш, че всичко го правиш от любов? Бъди честен, признай си, би ли предприел цялата тази операция по моето отвличане, ако не беше детето?
Нейната откровеност го смути за момент, въпреки че имаше добра школа в общуването с жените.
— Виждаш ли?
— Не можеш да разделяш така нещата. Детето е акт. Аз знам, че то съществува, и искам ти да се омъжиш за мен. Не желая да свързваш съдбата си с Джордж Болдуин или с когото и да е друг.
— Няма що, сърцераздирателно признание в любов.
Джони въздъхна. Той се опитваше да я разбере. Опитваше се да разбере и самия себе си.
— Виж, аз не съм много вещ по правенето на любовни признания. Искам обаче да се омъжиш за мен. При това колкото може по-скоро.
— Ами ако това дете не е от теб?
Той затвори за момент очи и когато ги отвори отново, в тях проблясваше гневно пламъче.
— За Бога, Елизабет, защо усложняваш така нещата?
— Извинявай, Рейвънсби, забравих, че си свикнал само да ти се подчиняват. Мъже като теб, които командват две-три хиляди войни, само дават заповеди. Те не са свикнали някой да им нарежда. Няма обаче как да знаеш със сигурност, че това дете е твое, Джони. Така че сватбата, която толкова искаш, може да се окаже една загубена кауза.
— Понякога си истинска вещица — каза бавно той.
Пръстите му бяха побелели от стискане на облегалката на стола. Той бе взел най-важното решение в живота си; бе предложил името си, богатството си, свободата си, и то след като имаше твърдото намерение да не мисли за женитба най-малко още едно десетилетие, а всичко, което получаваше в замяна, бе нейният сарказъм.
— Нека тогава да кажем, ме поемам риска с бащинството на това дете.
— Нещо, което е в твоя стил, нали?
Тя бе ядосана, че той не разбира нищо от това, което искаше да му каже. Неговите извинения бяха предназначени да замажат предишното му безразличие. Не можеше обаче с две-три приказки да заличи дългите седмици, през които я бе забравил напълно. Не можеше да смекчи и постъпката си от вчера, когато я отмъкна посред бял ден от църквата, въпреки че за този случай вина носеше и Редмънд. По дяволите всички тези мъже! Всички да вървят в преизподнята. Тя не би се съгласила да се омъжи за Джони, дори той да беше последният мъж на земята. Елизабет не му спести нищо от това.
За момент Джони се подвоуми дали не допуска сериозна грешка, като е готов да се прости със свободата си заради тази жена. Той обаче вярваше на своите инстинкти; бе оцелял в много ситуации благодарение на тях. Бе имал достатъчно време, докато яздеха към Трий Кингс, да промени решението си за женитба. Не го направи. Нямаше да се откаже и сега.
— Мадам Ламиер ще дойде тук в десет и половина, за да ти вземе мерките — отговори меко той, потискайки първоначалния си импулс да се скара с нея. — Бъди готова да избереш плата за новата си сватбена рокля.
— Ами ако не го направя?
— Тогава аз ще го избера вместо теб.
Той наистина дойде малко след като бе пристигнала моделиерката. Влезе най-безцеремонно в стаята, настани се удобно на един стол, откъдето се виждаше добре, и приветливо се усмихна на всички — на слугите, на мадам Ламиер, на Хелън и особено на намръщената като буреносен облак Елизабет, която стоеше заобиколена от останалите жени само по риза и корсет.
— Лейди Греъм ще има нужда от нов гардероб — каза той, отпускайки се назад в богато инкрустирания стол. — Нещо подходящо за нейната бременност.
Елизабет му хвърли гневен поглед, което обаче не му попречи да продължи:
— Може би първо ще изберем сватбената рокля? Имаш ли някакви предпочитания, скъпа?
— Нещо в черно — отвърна тя през зъби.
— Аз предпочитам брокат с цвят на мляко — каза Джони, без да обръща внимание на сарказма й. — Ще имаме нужда от него веднага. Ще можете ли да го осигурите? — попита учтиво той шивачката. Мадам Ламиер не се срещаше често с най-могъщия от мъжете по границата, така че замънка в съгласие. Тонът на Рейвънсби бе надминал себе си. Вече навсякъде в околността знаеха, че той е довел в дома си бъдещата невеста под ескорт от триста конници. Явно бе, че тя не гореше от желание да се омъжва за него, на всичко отгоре беше и бременна. Рейвънсби обаче плащаше добре и не бе работа на една шивачка да се бърка в живота на висшата класа.