Магическият преход
- Автор: Абелар Тайша
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Константинова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическият преход». Краткое содержание книги:
Тайши Абеляр - женщины-сталкера из партии нагваля Карлоса Кастанеды. Это не
только очередное увлекательное путешествие в мир магии дона Хуана
применительно к обучению женщины-воина, но и ценнейшее практическое пособие,
Здесь подробно описаны так называемые Магические приемы - упражнения, при
помощи которых можно достичь раскрытия энергетических ресурсов, здоровья,
молодости и, кроме того, понимания многих удивительных вещей, скрытых от нас
в обыденной жизни.
В коридора забелязах, че големият дрешник срещу това складово помещение беше отворен и всичките ми дрехи си бяха там, внимателно сложени на закачалки или сгънати на рафтовете. На ръкава на жакета, който ми бе дала Клара първия ден, когато дойдох в къщата, с карфичка бе прикрепена бележка, адресирана до мен. Прочетох: „Тайша, фактът, че четеш тази бележка, говори, че си слязла от дървото. Моля те, спазвай съвсем точно инструкциите ми. Не се връщай в старата си стая, защото е заключена. Отсега нататък ще спиш в кожения си хамут или в къщичката на дървото. Ние всички заминаваме на дълго пътешествие. Цялата къща остава на твоите грижи. Прави всичко по възможно най-добрия начин!“ Подписано беше „Нелида“.
Потресена, аз се взирах дълго в бележката, като отново и отново я препрочитах. Какво имаше предвид Нелида с това, че къщата остава на моите грижи? Какво се очакваше да правя тук съвсем сама? Мисълта да спя в онзи ужасен хамут, провесена като телешки бут, ми се струваше най-зловеща от всичко.
Искаше ми се сълзи да изпълнят очите ми. Искаше ми се да изпитам самосъжаление, задето са ме оставили сама; да им се разсърдя, че са заминали, без да ме предупредят, но не можех да направя ни едно от тези неща. Затропах с крака, опитвайки да се самонавия за гневно избухване, но и в това най-жалко се провалих. Сякаш нещо в мен беше изключено и ме правеше безразлична и неспособна да изразя обичайните си емоции. Но наистина се чувствах изоставена, Тялото ми потрепери, както винаги преди да избухна в сълзи. Но това, което избликна след малко, не беше потоп от сълзи, а порой от спомени и съноподобни видения.
Висях в оня хамут и гледах надолу. Там, в основата на дървото, стояха хора, смееха се и ми ръкопляскаха. Викаха към мен, опитвайки се да привлекат вниманието ми. После всички в унисон нададоха един звук, подобен на лъвски рев, и си отидоха. Знаех, че това е сън. Но знаех също, че срещата ми с Нелида със сигурност не беше сън. Като доказателство държах в ръка нейната бележка, Не бях сигурна обаче защо и колко време съм висяла на онова дърво. Ако се съди по състоянието на дрехите ми и колко пях прегладняла, сигурно съм била там дни наред. Обаче как съм се озовала там?
Взех си някои дрехи от килера и тръгнах към банята извън къщата да се изкъпя и преоблека. Когато вече бях чиста, изведнъж ми хрумна, че не бях проверила в кухнята. Изглежда, бях таила надеждата, че Клара може да е там, да се храни и да не ме е чула, като виках. Бутнах навътре вратата, но кухнята беше празна. Озърнах се наоколо за нещо за ядене. Намерих върху печката тенджера с любимото ми ястие и изпитах отчаяна нужда да повярвам, че ми го е оставила Клара. Опитах го и ме задуши ридание без сълзи. Зеленчуците бяха ситно нарязани, но не на кубчета, както ги правеше тя, а и почти нямаше месо. Разбрах, че не го е сготвила Клара и че тя наистина е заминала. Отначало не исках да ям от тази манджа, но бях ужасно гладна. Взех си моята купичка от рафта и я напълних догоре.
Едва след като се нахраних и обмислих настоящото си положение, внезапно ми хрумна, че имаше още едно място, където бях забравила да проверя. Затичах се към пещерата със смътната надежда да намеря там Клара и нагуала. Но не открих никого, дори Манфред го нямаше. Самотата на пещерата и хълмовете породиха у мен такава тъга, че бих дала всичко на света само и само да можех да заплача. Пропълзях в пещерата, изпитвайки отчаянието на онемял човек, който само до предишния ден е можел да говори. Искаше ми се да умра на място, но вместо това заспах.
Когато се събудих, се върнах в къщата. Сега, след като всички бяха заминали, помислих си, аз също можех да си тръгна. Отидох до мястото, където беше паркирана колата ми. Клара непрекъснато я караше и я поддържаше в един сервиз в града. Запалих двигателя, за да проверя акумулатора, и за мое щастие всичко работеше съвършено. След като натъпках някои от вещите си в един сак, тръгнах да излизам и вече на задния вход внезапно ме спря силен пристъп на чувство за вина. Препрочетох бележката на Нелида. В нея тя ме молеше да се грижа за къщата. Не можех просто така да я изоставя. Тя бе казала още да правя всичко възможно най-добре. Изпитах чувството, че те са ми поверили специална задача и аз трябваше да остана, ако ще и само за да открия каква е тази задача. Подредих обратно нещата си в дрешника и полегнах на дивана, за да си събера мислите.