Потомците на Шанара

— Значи всъщност ти също би могъл да си предателят! — каза тя. — Как иначе си успял да избягаш, а другите не?

Пар почервеня от обвинението й и раздразнен от настойчивостта й каза:

— Защо бих направил такова нещо на приятелите си?

— Това са и моите аргументи — отговори тя.

Изучаваха се безмълвно, като всеки преценяваше силата на другия. Дамсън беше права. Пар знаеше това. Имаше точно толкова основания да се смята, че той е предателят, колкото и за нея. Но това не променяше факта, че не е той, а за нея не бе сигурен.

— Решавай, Пар — тихо настоя тя. — Вярваш ли ми или не? Чертите й бяха меки и нежни в оскъдната светлина, а кожата й бе като на петна от сенките на малките храсти. Усети, че е привързан към нея по начин, който доскоро смяташе за невъзможен. Имаше нещо в това момиче, което го караше да отблъсне недоверието си и да изхвърли колебанията. Зелените й очи го бяха пленили с настоятелния си поглед. В тях виждаше само истина.

— Добре, вярвам ти — каза накрая той.

— Тогава ми кажи как избяга, а другите не успяха — настоя тя. — Не, недей да спориш. Трябва да имам доказателство за твоята невинност, ако искаш да сме от полза един за друг, а и за приятелите си.

Решението на Пар да задържи за себе си тайната за молитвената песен излетя. Тя отново беше права.

— Използвах магия — каза Пар.

— Магия? Каква? — Тя се приближи, като че ли да прецени истината на казаното. Той се колебаеше. — Нещо с ръцете? Или замъгляване? — настоя тя. — Или просто изчезна?

— Да — отговори той. Тя зачака. — Имам способности да ставам невидим, когато пожелая.

Настъпи продължителна тишина. Прочете любопитство в очите й.

— Притежаваш истинска магия, нали? — каза тя накрая. — Не лъжлива, с каквато си служа аз, когато монети се появяват и изчезват и огънят танцува във въздуха. Ти имаш от тази, която е забранена? Ето защо Падишар е толкова заинтригуван! Кой си ти, Пар Омсфорд? Кажи ми.

Все още бяха в парка, гласовете на патрула заглъхнаха и нощта отново стана дълбока и тиха. Сякаш в целия свят бяха останали само двамата. Пар прецени уместно ли ще е да отговори. Стъпваше по камъчета около подвижни пясъци.

— Сама можеш да видиш кой съм — започна да го усуква той. — Част от мен е Елф и тя носи магията на дедите ми. Мога да контролирам тяхната магия или поне малка част от нея.

Тя го изгледа продължително и се замисли. Най-накрая като че ли реши. Изпълзя от укритието на храстите и го издърпа след себе си. Стояха в сенките и прочистваха дрехите си, дишайки хладния нощен въздух. Паркът беше безлюден. Тя се приближи до него и остана близо.

— Родена съм в Тирзис. Дете съм на ковач на оръжие и неговата жена. Имах брат и сестра и двамата по-големи. Когато бях на осем, федерацията откри, че баща ми подсигурява Движението с оръжие. Някой — приятел, или познат, никога не разбрах — го предаде. Търсачи дойдоха в къщата ни посред нощ и я изгориха до основи. Семейството ми бе заключено вътре и изгоря с нея. Спасих се само защото бях на гости при леля си. След година и тя почина и бях принудена да живея на улицата. Там пораснах. Нямах приятели. Уличен фокусник ме взе като асистентка и ме научи на занаята си. Това бе животът ми. — Спря. — Трябва да знаеш, защо никога не бих предала никой на Федерацията.