Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
— Всичко, свързано със стария свят, е било обявено за лъжа — каза Кол, а тъмните му очи гледаха сурово. — Ние знаем, че е било истина, но сме сами в тази си вяра. Федерацията е променила всичко, така че да служи на собствените й цели. След сто години не е чудно, че никой в Тирзис не си спомня за различните паркове и мостове, които са съществували. Всъщност кой вече го е грижа?
Морган се намръщи.
— Може би, но нещо все пак не ми харесва — още повече помръкна. — Притеснява ме фактът, че през цялото време Мечът на Шанара и гробницата са били там и никой не ги е видял. Притеснява ме и това, че никой, слязъл долу, не се е върнал обратно.
— И мен ме притеснява — съгласи се Кол.
Пар погледна към бунтовниците, които не им обръщаха внимание.
— Никой от нас не е мислил, че ще бъде лесно да открием Меча — прошепна той. — Сигурно не сте очаквали просто да отидем и да го вземем? Разбира се, че никой не го е виждал! Иначе не би липсвал, нали? И може да се обзаложите, че Федерацията се е погрижила всеки, който слезе долу, да не се завърне! Това е причината за охраната на портата! Освен това фактът, че Федерацията си е създала толкова проблеми, за да построи нов мост и парк, ме кара да мисля, че Мечът е долу.
Кол погледна твърдо брат си:
— Говори също, че би трябвало там и да остане. Разговорът завърши и тримата се разделиха. Вечерта бързо премина и най-сетне дневната горещина понамаля. Малката групичка хапна малко сред тягостната тишина. Говореше само Падишар. Както винаги. Той се шегуваше и разказваше истории, сякаш не забелязваше, че останалите мълчат. Пар беше прекалено развълнуван, за да яде или да говори и прекара времето, чудейки се дали Падишар е наистина толкова непоклатим, колкото изглеждаше. Като че ли нищо не можеше да промени настроението му. Крийл беше или много смел, или просто глупав и Пар се притесняваше, че не е сигурен кое от двете е истина.
Падишар се приближи до Пар и клекна.
— Очакваш ли с нетърпение, момче? — меко попита той. Никой не бе достатъчно близо, за да чуе. Пар кимна.
— Е, няма да чакаш дълго — бунтовникът се плесна по коляното. Суровите очи погледнаха Пар. — Само помни за какво сме тръгнали! Бързо поглеждане и изчезване. Ако Мечът е там и можем да го вземем — добре, ако не — никакви разочарования! — усмивката му беше вълча. — Вниманието преди всичко! — Отдръпна се и остави Пар да гледа след него.
Минутите минаваха толкова бързо, колкото дълги са сенките по пладне. Пар и Кол седяха един до друг, без да си говорят. Пар почти чуваше мислите на брат си в тишината. Газовите лампи премигваха. Гигантска муха бръмчеше до тавана, докато Киба Блу не я уби.
Накрая Падишар се изправи и каза, че е време. Бързо станаха на крака, а очите им блеснаха. Оръжието бе привързано и плащовете спуснати. Изкачиха се по стълбите нагоре и излязоха в нощта.
Улиците на града бяха пусти и спокойни. Гласове идваха от кръчмите. Понякога се чуваше смях и по-рядко викове. По задните улици, по които ги бодеше Падишар, лампите бяха или изпочупени, или просто не бяха запалени, така че се ориентираха на лунната светлина. На няколко пъти се прикриваха в сенките, за да избегнат весели хора, прибиращи се от кръчми те. Не срещнаха федерални войници, Федерацията бе оставила задните улици и бедняците да се оправят сами.
Когато стигнаха Народния парк и Моста на Сендик, Падишар ги изпрати по двама и по трима в различни посоки отстрани на Главната алея, за да се съберат по-късно. Така избягваха евентуална среща с войниците, които бяха някъде там. Мина само един патрул, но той не видя групата. Пред портата имаше пост, но всичко бе осветено и войниците не виждаха тъмните фигури, които бяха извън обсега на лампата Падишар преведе групичката на запад през безлюдния парк докъдето долината стигаше скалите. Там ги остави да чакат.
Пар клекна в мрака, заслушан в ударите на сърцето си. Тишината около него бе изпълнена с жуженето на насекомите. Седемте мъже се бяха скупчили и никой не би могъл да ги види. Но и всеки, застанал по-ниско, беше невидим за тях. Пар не беше сигурен дали са заели правилна позиция. Погледна към вожда на бунтовниците, но Падишар Крийл бе зает с въжената стълба, която щеше да ги спусне в долината.
Пар се поколеба.
Дупката!
Ще се спуснат в Дупката! Насили се да каже думата.
Пое дълбоко дъх и опита да се успокои. Чудеше се дали Дамсън Рий е някъде наблизо.
Патрул от четири федерални войници изникна почти пред тях. Въпреки че чуваха шума от стъпките им, тръпки ги побиха при появата им. Пар и останалите се притаиха в прикритието си. Войниците тихо си говореха, след това спряха, обърнаха се и тръгнаха по обратния път.