Потомците на Шанара

Когато измисленото семейство на Падишар Крийл достигаше края на парка и се подготви да излезе на главната улица на Тирзис, Дамсън Рий се обърна към вожда и каза:

— Войниците, които патрулират, се сменят точно в полунощ пред Портата на Федерацията. Мога да организирам малко произшествие, което да ги обърка и да ви даде достатъчно време да се шмугнете в Дупката, ако сте решили. Гледайте после да излезете от западната страна.

След това тя се протегна, извади сребърна монета иззад ухото на Пар и му я подаде. Това беше израз на доброто й отношение:

— Късмет, Пар Омсфорд — каза тя. — Ще ти потрябва, щом си решил да го следваш.

Тя погледна сурово Падишар, хвана децата за ръце и се шмугна в тълпата, без да се обърне назад, а червената й коса проблясваше. Вождът на бунтовниците и човекът от Вейл я наблюдаваха.

— Коя е тя, Падишар? — попита Пар, когато вече се бе изгубила от погледите им.

Падишар вдигна рамене.

— Която избере да бъде. За произхода й има толкова приказки, колкото и за моя. Хайде. Време е и ние да тръгваме.

Върна Пар в града, като избираха по-малките улици. Тълпата все още бе гъста и всички се бутаха. Здрачът гонеше слънчевата светлина на запад, сенките се удължаваха, но дневната горещина сякаш оставаше затворена в градските стени и увисваше в спокойния летен въздух. Все едно че бяха в пещ. Пар погледна към небето. Четвъртинката от луната вече се виждаше на север, а звездите проблясваха на изток. Опита се да мисли за това, което бе научил за изчезването на Меча на Шанара, но откри, че вместо това в ума му е Дамсън Рий.

Падишар го върна безпрепятствено в мазето, където Кол и Морган ги очакваха с нетърпение. Когато прекъсна пороя от въпроси, бунтовникът се усмихна весело и каза, че всичко е уредено. В полунощ братята, планинецът, Киба Блу и той щяха да направят кратко посещение в долината до оградата на бившия дворец на управителя на града. Щяха да се спуснат с въжена стълба. Стасас и Друт трябваше да останат горе, за да издърпат стълбата, когато всички слязат и да се крият, докато бъдат повикани. Войниците трябваше да бъдат отстранени, стълбата спусната и всички — живи и здрави — да се върнат обратно тук.

Падишар изложи всичко накратко. Не обясни защо ще го правят и никой от хората му не попита. Кол и Морган едва се сдържаха, та Пар бе предупреден да ги отведе настрана и да им обясни подробно всичко, което се бе случило.

Когато Пар приключи, Морган колебливо поклати глава.

— Трудно е да се повярва, че цял град ще забрави, че е имало повече от един Народен парк и Мост на Сендик — тихо заяви той.

— Не е трудно, като си помислиш, че става въпрос за стотина години — не се съгласи Кол. — Помисли, Морган. Колко повече неща от един парк и един мост са били забравени през това време? Федерацията от триста години налага нова история на Четирите земи.

— Кол е прав — каза Пар. — Загубихме истинския си историк със заминаването на Аланон от този свят. Аналите на Друидите са били единствените писмени документи, които сме имали, но не знам какво се е случило с тях. Всичко, дето ни е останало, са разказвачите, които в повечето случаи изопачават приказките.