Потомците на Шанара

Светлините се провираха между дърветата. Пар се придвижи към края на парка, до западната му граница и седна отчаян до един клен. Трябваше да направи нещо, не можеше просто да се лута наоколо. Изтри лицето си с ръкав и отпусна главата си на грубия ствол. Изведнъж почувства, че му се гади и трябваше да положи доста усилия, за да не повърне.

Трябваше да се върне при Кол и Морган. Трябваше да намери начин да ги освободи.

Да използва молитвената песен, помисли той.

Но как?

Федерален патрул се движеше по пътеката, а стъпките им кънтяха в тишината. Пар се отдръпна в сянката и изчака докато се изгубиха от погледа му. След това се измъкна от укритието си и по края на парка стигна до фонтан, който бе забелязал по-рано. Наведе се и бързо потопи ръцете и лицето си във водата. Изведнъж се почувства много уморен.

Ръката, която го хвана, бе силна и нежна. Обърна се рязко и се озова лице срещу лице с Дамсън Рий.

— Какво се случи? — запита тя с тих глас.

Пар бързо посегна към дългия си нож, но забрави, че оръжието му бе взето от Федерацията. Опита се да удари момичето и да се освободи, но тя бързо отстъпи и го ритна В стомаха толкова силно, че той се преви надве.

— Какво правиш, идиот такъв? — ядосано прошепна тя. Без да дочака отговор тя го дръпна в сенките и го хвърли на земята.

— Ако се опиташ пак, ще ти счупя и двете ръце? — изсъска тя.

Пар се надигна и седна, но все още търсеше начин да избяга. Тя отново го бутна на земята.

— Защо не опитаме пак, възлюбен мой Елф? Къде са другите? Какво се случи с тях?

Пар преглътна яростта си.

— Федерацията ги залови. Те ни чакаха, Дамсън! Като че ли не знаеш!

Гневът в очите й се смени с изненада.

— Какво имаш предвид с това „като че ли не знаеш“?

— Те ни чакаха. Не успяхме да преминем стената. Бяхме предадени! Федералният командир ни каза, че предател е някой от нас — бунтовник, Дамсън! — Пар трепереше.

Погледът на Дамсън Рий остана решителен.

— И ти реши, че това съм аз, нали, Пар Омсфорд?

Пар се надигна на лакти.

— Кой друг, ако не ти? Ти беше единствената, която знаеше какво предприемаме, единствената, която не заловиха! Никой друг не знаеше! Ако не си била ти, кой друг би могъл да го направи?

Настъпи продължителна тишина, докато се гледаха в мрака. Някой се приближаваше. Звукът от гласове ставаше все по-отчетлив.

Дамсън Рий изведнъж се приближи до него.

— Не знам, но не съм била аз! Сега лежи тихо, докато преминат.

Тя го бутна в храсталаците, след това легна до него. Пар усещаше топлината на тялото й. Подушваше сладката й миризма. Затвори очи и зачака. Двойка федерални войници излизаха от парка, спряха за момент и отново изчезнаха. Устните на Дамсън Рий се допряха до ухото му:

— Знаят ли вече, че липсваш?

Пар се поколеба.