Друидите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #2
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Друидите на Шанара». Краткое содержание книги:
Бавно протегна оцелялата си ръка и докосна Коден по муцуната. Под пръстите си усещаше не само грубата козина. Предадоха му се и чувствата на създанието. Мрачния чичо долови неговата история при това докосване и усети болката му. Той се приближи, за да разгледа огромното му, покрито с белези тяло. Вече не се страхуваше нито от размерите му, нито от грозотата му, нито от способността му да го унищожи. Видя, че то самото беше затворник, обзето от страх, гняв, безумие и отчаяние като всички затворници и копнееше да се освободи.
— Ще ти помогна, — прошепна Уокър Бо.
Огледа се, за да открие как беше окован Коден, но не видя нищо. Къде ли бяха веригите му? Той обиколи около животното, като душеше въздуха и земята. Огромната глава се изви, за да го проследи с очи, съсредоточени и втренчени. Уокър направи обиколката си и спря като се мръщеше. Той бе открил невидимите магически нишки, с които Каменният крал бе обвързал животното и знаеше какво ще му струва да го освободи. Коден беше затворен благодарение на своята мутация. Трябваше да се превърне отново в някогашната мечка, в създанието, което някога е бил, за да бъде изчистен печатът на Ул Белк. Но магията на Уокър нямаше такава сила. Само Куикнинг притежаваше магия, достатъчна да извика на живот Меадските Градини от пепелта на миналото, да възстанови онова, което някога е било, но тя вече бе казала, че не може да използва магията си, докато си върнат Черния камък на Елфите. Уокър гледаше Коден безпомощно, опитвайки се да реши дали не би могъл да направи нещо. Звярът се обърна да го погледне, косматото му туловище изглеждаше като проблясък на скален прах на фона на пейзажа.
Уокър още веднаж протегна ръка и докосна с пръсти муцуната на Коден.
Пусни ни да минем и ние ще намерим начин да те освободим, каза му той мислено.
Коден го погледна от затвора на разбитото си тяло, невиждащите му очи бяха сурови и празни. Вървете, каза той.
Уокър вдигна ръка да махне на спътниците си да дойдат и я върно отново на муцуната на звяра. Останалите тръгнаха колебливо, водени от Куикнинг, следвана от Морган, Хорнър Дийс, Каризман и Пи Ел. Той ги наблюдаваше да минават без нищо да каже, ръката му лежеше протегната върху муцуната на Коден без да помръдва. Зърна израза на очите им — странна смесица от уплаха, слисване и недоверие. Само в погледа на Куикнинг се четеше разбиране. Когато преминаха, те се обърнаха да почакат Уокър в една падина между отвъдните скали.
Уокър отдръпна ръка и видя, че Коден трепери. Муцуната му бе широко отворена и той сякаш безмълвно плачеше. После извърна глава и се сви долу сред скалите.
— Няма да забравя това — извика Мрачния чичо след него.
Празнотата, която усети, го накара да потрепери. Той се загърна в палтото си и се отдалечи от Дупката.
Морган и останалите, всички освен Куикнинг попитаха Уокър Бо, когато той дойде при тях, какво се е случило. Как бе успял да омагьоса Коден, за да минат? Но Мрачния чичо отказа да отговаря на въпросите им. Каза само, че създанието е жертва на магията на Каменния крал и трябва да бъде пуснато на свобода и че той му е дал дума да му помогне.
— Щом си дал дума, имаш основание да се притесняваш дали ще я спазиш — подразни го Пи Ел, на който му се искаше да омаловажи случилото след като беше задгърбил опасността.
— Не се знае как ще спасим самите себе си от Каменния крал — съгласи се и Хорнър Дийс.
Каризман беше избързал напред, а Морган погледна Уокър Бо и не можа да даде никакъв отговор. Вместо него заговори Куикнинг:
— Щом си дал дума, Уокър Бо, ще трябва да я спазиш.
Обаче не каза как.
Те свърнаха от Костната дупка и отново тръгнаха в пролома между върховете по посока на Тайдрейс. Проломът беше обгърнат в сянка и мрак в чезнещата следобедна светлина и духаше хладен, остър вятър откъм скалистия склон, блъскаше ги като гиганска ръка и ги тласкаше напред.
Слънцето се бе спуснало на хоризонта на запад, обгърнато в мрежа от облаци, които се обливаха в златисто-пурпурна светлина. Въздухът бе изпълнен с остра миризма на солена вода, риба и водорасли.
Морган поглеждаше от време на време Уокър Бо, още озадачен от това, че бе успял да предотврати нападението на Коден, да отиде право срещу него и да го докосне без звярът да му направи нищо лошо. Спомни си разказите, които се носеха за Мрачния чичо, какъв е бил, преди Асфинскс да го отрови, преди да загуби Коглин и Мърко, за човека, който бе научил Пар Омсфорд да не се страхува от силата на магията на Елфите. Досега той бе смятал, че Уокър Бо е осакатен от Шадуините по време на тяхното нападение в Хартстоун. Хапеше устни замислено. Може и да е бъркал. Но ако е сгрешил с Уокър, можеше да е така и по отношение на собствената му магия. Може би Мечът на Лех щеше да стане отново цял и собствената му магия да се възстанови. Може би имаше шанс за всички тях, точно както бе казала Куикнинг.